Любомир Николов: Десетият праведник


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Има книги, чието четене съм отложил във времето по ред причини, и те си стоят като резерв. Сега тези книги са с една по-малко.

Стрaнно, но ми се причете българска фантастика, и понеже почти всичко излязло в последните години е разочарование, или прехвалена посредственост, или графоманско творение,  посегнах към запазените книги от резерва и зачетох „Десетият праведник” от Любомир Николов. Като ще е българско, да е от старата школа, когато хората знаеха как се пише, а думите „редактор“ и „коректор“ не бяха мръсни.

„Десетият праведник” е постапокалиптичен роман, но доста добре успява да избяга от масовото клише в този жанр. Причината за края на цивилизацията, каквато я познаваме, не е поредната световна или атомна война, не е екологична катастрофа, не е нападение от извънземни или чудовища, не са зомбита или смъртоносен вирус. Не е и Годзила. 

Светът претърпява едно много странно явление, наречено от хората Колапса, при което някои от химичниите елементи променят свойствата си. Промяната противоречи на всички закони на физиката, които човечеството познава, и не може да бъде обяснена по никакъв начин. Новопридобитите свойства също не се подчиняват на нищо познато.

И най-странното е, че въпреки промяната, живият свят не е засегнат от нея. Рухва само технологията. Претърпяват промяна елементите, на които се гради съвремената цивилизация – радиоактивните елементи, златото и среброто, медта, а въглеродът придобива нови, зловещи свойства. Човечество е в нокаут, ликвидирани са фундаментите, на които се гради обществото и икономиката на 20-ти и 21-ви век: военната промишленост, финансите и мигновените комуникации. Не е пощадено и най-древното откритие на хомо сапиенс. Колапса прави огъня изключително опасен и неговата употреба е поставена под строг контрол, с много тежки санкции за закононарушителите.

Прогресът е история, а науката е заклеймена. След технологичния крах следва и политически такъв. Държавите рухват, а на тяхно място изникват малки феодални владения.

И в този негостоприемен свят живее главният герой Николай, син на български дипломат, останал в Западна Европа след Колапса, неуспял да се завърне в България. Той е контрабандист на кибрит, което е рискован начин на живот, защото присъдата е само една, ако го заловят. Смърт. Покрай неговите приключения Любо Николов малко по малко рисува този мрачен свят, леко и с майсторство. Разкрива ни едно убедително общество, което се мъчи да се адаптира към новите природни и социални закони, и което въпреки катаклизмите не се е оттърсило от своите недостатъци, а дори ги е задълбочило.

Сякаш Колапса е насочен точно срещу човека, срещу неговата гордост и неговите постижения. Както подсказва заглавието, това може да е отплата за изгубената вяра. Но авторът никъде не конкретизира дали това е религиозната вяра или онази вяра, която според Копенхагенската интерпретация детерминира света и събитията. Явно Колапса е заради хората, но защо и кой го е причинил, никой не знае, а всеки от героите има своя версия за причините.

Но докато Содом е заличен, защото в него не се намират исканите праведници, то човечеството още съществува. Значи има надежда.

А колко са праведницитена които се крепи света? И кои са те?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s