Приказки от хиляда и една нощ. Това не е една от тях.


автор: Траяна 

O, възлюбени, положи умореното си чело на възглавницата с цвят на нарови зърна. Нека ти налея от ледения шербет, за да се разхади душата ти под сянката на лимоненото дръвче. Вдъхни уханието на жасмина и остави грижите си за времето след сутрешната молитва. Позволи да ти разкажа как един гяур пренесе на гръб Градината на Бога.

Във времето, когато Харун ал Рашид властвал над правоверните, в бляскавия Багдад живеели в мир евреи, правоверни и християни. Сукът бил пълен с търговци от четирите краища на света, а сергиите им преливали от ярки коприни, тръпчиво-сладки плодове и кожи от животни каквито не ти е и хрумвало, че Аллах е намерил за нужно да сътвори.

Халифът обаче линеел от скръб. Всяка нощ бродел безсънен из прохладните зали на двореца си, и всеки петък извървявал сокаците на столицата си преоблечен като просяк. Нито песните на най-сладкогласния музикант от Дамаск, нито стиховете на най-великите поети на Самара, нито танците на най-страстните му робини от Кайро, нито най-умелите фокуси на факирите от Самарканд можели да премахнат тежкото бреме, което го било налегнало.

Една нощ Харун ал Рашид отново не можел да заспи и викнал верния си везир Джаф‘ар да го придружи в разходката му към джамията. Двамата облекли прости галабии и тръгнали сами, на крак, даже без се качат на летящия килим, който халифът пазел като най-голямото си съкровище. Когато стигнали до джамията, видели че пред входа ѝ бил седнал просяк, който се хванал за дрехата на халифа и казал:

– О, благородни господарю, за една драхма ще кажа молитва за теб, за две ще ти кажа сегашната ти болест, за три ще ти кажа цяра за нея.

Намръщил се Харун:

– Евтино продаваш молитвата си, просяко.

– Това е защото и сам можеш да я кажеш, о, благородни. И твоя спътник също може да я каже вместо теб. А робите му могат да я кажат вместо него. Аллах слуша чува еднакво молитвите на всичкте си деца.

Извадил тогава халифът две монети и ги дал на просяка, за да му разкрие коя е болестта му.

– Бремето ти, о, пръв сред правоверните, – казал просякът – е, че имаш всичко в настоящето и мислиш твърде много за бъдещето. Боиш се, че делото ти ще бъде затрито, името ти – забравено, и че от Багдад камък връз камък няма да остане.

Още повече се намръщил халифът, защото било точно така. И защото бил виждал руините на царства, за които никой не си спомнял – нито как са се казвали, нито кой ги е управлявал. Бръкнал той отново в кесията си и дал три драхми на просяка, за да научи как да се излекува от грижата си.

– Накарай всяка от жените си да измисли по една история за теб или за времето на твоето царуване.  – казал просякът. – И всяка вечер пращай дъщерите си при различна жена, за да изслушат и научат всичките приказки. Така всяка от тях ще разказва на своите деца, и те на своите деца, и след много векове името ти ще се помни и повтаря.

Плеснал с ръце халифа и радостта му нямала край. Дал на просяка цялата си кесия, прославил името на Аллах и неговия пророк, и после направил точно така както му било казано.

И девет столетия по-късно, когато джиновете били изчезнали от тези земи, а халифатите вече били станали на малки царства, един гяур се престорил на правоверен и отишъл на хадж в Мека и Медина. Докато пътувал с кервана към свещените градове, делял хляб с правоверните, и се прислонявал в шатрите на пустинните племена, той слушал и събирал древните истории. Аллах му бил дал дарбата да усвоява чуждата реч, сърцето да разбира чуждите нрави и умението да пресътворява древните стихове на родния си език. Когато се прибрал в отечеството си, след всичките си странствания, и в края на живота си, гяурът превел историите, и днес те се разказват по целия свят. Така, през неговите думи, и аз видях Багдад, Градината на Бога, – бял, блестящ и горд.

Написано с помощта на Шехерезада, сър Ричард Франсис Бъртън и Нийл Геймън

П.С.  Приказките известни ни като  „Приказки на Шехерезада“ или „Хиляда и една нощ“ са базирани на персийски, индийски, арабски, египестки и месопотамски фолклор и литература. Те достигат до Запада в началото на 18-ти век, но е популяризиран най-вече цензурирания и адаптиран вариант за деца.

Английският превод на сър Ричард Франсис Бъртън, в който еротиката и стиховете са в пълния си вариант, обхваща 16 тома и е достъпен в проект Гутенбег.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s