Филип Пулман: Острият кинжал


автор: Траяна 

Много рядко ми се случва да харесам втора книга от фентъзи трилогия, главно поради факта, че в тях обикновено не се случва нещо съществено. Писателят принуждава читателя да преживя събития от първи том и го подготвя за голямата битка в книга трета. С Филип Пулман не е така – „Острият кинжал“ започва точно от там, от където свършва „Северно сияние“ и продължава скоростно със сюжета без да прави ретроспекции. Пулман очаква от читателите си да са чели първа книга и да си спомнят какво се е случило в нея.

Шеметните приключения на Лира я отвеждат в нов свят, където среща Привидения, хора без демони и хора с вътрешни демони. Хора от света-порта към всички останали паралелни светове и такива от съвсем други светове. Тук вече Пулман започва да дава и други гледни точки, освен тази на Лира и вкарва още един главен герой, чиято съдба е свързана с тази на момичето; Уил Пари, момчето без детство от „нашата“  версия на Земята, което ще тръгне да търси отдавна изчезналия си баща.

Именно Уил е една от причините да харесам „Острият кинжал“ много повече от „Северно сияние“. На фона на наивната, и същевременно, патологична лъжкиня като Лира Белакуа, убиецът Уил контрастира със зрелостта и честността си.* Радвах се както на сцените, в които се развиваше личната му история, така и на тези с общите му приключения с Лира. Динамиката в отношенията им е чудесно описана и според мен е едно от най-хубавите неща в поредицата.

„Острият кинжал“ има съществена разлика с първата книга от поредицата, не само заради героите, но и заради световете, които описва. Лично аз я усетих по-прозаична – не толкова приказна, както предходната книга, колкото по-фантастична заради паралелните си светове. Може би за някои читатели това ще е разочарование, но на мен ми допадна страшно много. Грабвам следващата книга от поредицата почти веднага.

* Освен това, колко често ви се случва да откриете в литература уж предвидена за деца, симпатични убийци и лъжци?

Поредица „Тъмните му материи“:
1. Северно сияние (Златния компас) – ревю
2. Острият кинжал
3. Кехлибареният далекоглед – ревю

2 thoughts on “Филип Пулман: Острият кинжал

  1. Лично аз смятам, че „Острият кинжал“ е най-интересната книга от поредицата. В „Кехлибареният далекоглед“ сюжетът се разкъсва заради факта, че всички герои са на различни места. По принцип ми допада да има различни гледни точки, но при Филип Пулман това малко ме подразни.

    Like

    1. Съгласна съм с теб. „Кехлибарения далекоглед“ определено не оправдава очакванията, които създават предходните две книги.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s