Брандън Сандърсън: Елантрис


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

„Елантрис“ притежава две безспорни качества. Първо има сравнително нормален обем, на фона на тухлите четворки, които бълва жанра фентъзи, и второ книгата е самостоятелна. Няма още няколко тома, които са написани, но не се знае кога ще се преведат, или пък в момента се пишат, защото авторът е решил, че тухларницата е добър начин да осигури материално и внуците си. Една книга – историята приключва, и точка по въпроса. Не че авторът не си е оставил вратичка за продължение, но книгата не свършва в средата на нищото с повече зададени въпроси отколкото дадени отговори.

Макар че „Елантрис“ спокойно можеше да се разтегли в три тома от по седем или осемстотин страници, но не се е случило, и точно затова книгата е толкова добра. Наситена е с действие и обрати, повествованието е стегнато и нито за момент не губи от темпото си, няма досадни и безмислени сцени, а малкото излишни на пръв поглед отклонения, накрая се подреждат логически и завършват пълния облик на историята.

„Елантрис“ е първата книга на Брандън Сандърсън и като за дебют се е справил повече от добре. Ако трябва да направя някаква класация, в която на дъното са примерно Едингс и Салваторе, по средата Джордън и Гудкайнд а на върха са Кай и Толкин, то Сандърсън с „Елантрис“ е някъде над средата.

Магичният Елантрис е бил град на хора-богове, почти всмогъщи и почти безсмъртни. Но не всеки е можел да стане такъв. За да стане човек елантрисец е трябвало да претърпи процес – шаод, който го променя физически, а шаод може да сполети всеки, без оглед на пол, богатство или сан. Освен това е трябвало да е жител на Арелон – държавата, в която се намира приказният град. Шаод е връхлитал без предупреждение, и без да се интересува дали въпросния човек иска или не да стане богоравен. Но златната ера приключила преди десетилетие, когато незнайно защо процесът се променил и хората взети от шаод, вече не се превръщали в люде с бяла коса, златиста кожа и способност да боравят с магия, а в грозни прокълнати същества, чиито сърца не биели, косите им опадвали, а кожата им се опъстряла с грозни петна. Ерата на боговете свършила и дошла ерата на прокълнатите.

Честно да си призная, метморфозата малко ми заприлича на модифицирана версия на зомбитата, но приликите с тях изчерпват с това, че изпитват неистов глад и биват смятани за мъртви. Елантрис рухнал, а с него и държавата. Властта била взета от търговците, а приказният град превърнат в затвор за всички прокълнати, които биват захвърлени там, оставени без храна и вода, да оцеляват както могат.

И от тук започва книгата. След кратък увод, който звучи като легенда, за отминалото величие на Елантрис и краха на магията, Сандърсън забива шпорите и започва едно увлекателно препускане изпълнено с приключения, интриги, тайни заговори, политически съюзи и манипулации и сблъсък на религиозни докторини.

Принц Раоден – престолонаследник и бунтар. Обичан от всички, и натоварен с очакванията на всички да предпази страната от политически колапс и гражданска война. Но преди да има възможност да направи каквото и да е, е повален от шаод и пратен в града на прокълнантите. Но той не губи надежда, а се съсредоточава в това да цивилизова озверелите хора в Елантрис и да открие на какво се дължи проклятието.

Принцеса Сарене от кралство Теод е бъдещата съпруга на принца, която идва в Арелон за сватба, а се натъква на погребение. Принцът е обявен за мъртъв, така се постъпва с всички претърпели метаморфозата. Хвърлят ги в прокълнатият град, обявяват ги за мъртви и никой повече не говори за това.  Макар че може да се върне в родината си като разтрогне брака, Сарене решава да остане, защото изпитва съмнения относно обстоятелствата около кончината на бъдещия ѝ съпруг, а и иска да помогне на държавта, която се е запътила към социален и икономически крах.

Хратен е върховен жрец на религиозна империя, чиято цел е да покръсти всички държави в името на единствения бог, без оглед на средствата и жертвите. Той има опит с това, но този път е решил да постигне целите си не с гражданска война, а с политически манипулации.

В общи линии, героите са малко като ходещи клишета, но натоварени с достатъчно индивидуалност и с внимателно изградени различни особености на характерите, за да не са досадно идеализирани и да станат симпатични на читателя. Принцът е обичания реформатор. Сарене е умна, обиграна в дворцовите интриги, с опит в дипломатически корпус, и не на последно място, вироглава и феминистично настроена в един феодален свят. Хратен е злодея с добра душа, който е раздиран от вътрешни противоречи за правото и кривото, и дали да служи на институцията или на сърцето си. С една дума – Лошия с чиста душа. Има го и скрития изверг с червива душа, заслепен от отмъщение и фундаментализъм.

Светът е добре изграден, въпреки че автора така и не успя да ме убеди, че действието се развива в държава, която е по-голяма от София, а континента не е с размерите на България. Сандърсън развива сравнително оригинална идея за магията и начина й на използване и произхода й.

Книгата е с предизвестен край. Още от първите редове се прокрадва усещането, че неминуемо ще има щастлив край и победа на нашите в последният момент. Но въпреки тези си слабости „Елантрис“ е едно увелетелно, бих казал дори оригинално фентъзи, което си струва да се прочете.

One thought on “Брандън Сандърсън: Елантрис

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s