Брандън Сандърсън: Героят на времето


Много насила прочетох тази книга, заради склонността на съвремените фентъзи писатели да разтеглят действието, и така да подпомагат хартиената индустрия. Брандън Сандърсън спокойно можеше да помести сюжета си в половината от обема без да изгуби от мистериозността, към която отчаяно се стреми. Първите 400 страници от „Героят на времето” можех да си ги спестя. Представляваше безкрайно описание на загиващия свят на Елънд и Вин, самосъжаленията на агностика Сазед и скучновата обсада.  И разбира се лутането в неведение на „добрите”, които трябва да спрат злодейския план на могъща божествена сила, чиято крайна цел е унищожението на съществуващия свят. Просто класика.

Да бях прочела само уводните части към всяка глава, щях да си спестя две седмици читателска агония. Но не би. Както и да е – нямам намерение да рантя още половин страница, макар да изпитвам огромното желание да го направя.

Последната книга в опоредицата „Мъглороден” на Сандърсън доставя грандиозния финал, който читателят очаква. Не мога да отрека въображението и добре обмисления сюжет на автора. Ясно си личи, че когато е седнал да пише трилогията, Брандън Сандърсън е имал план за всяка една от частите. Привидно безмислени детайли от предходните две книги тук придобиват смисъл и оказват голямо влияние върху развитието на сюжета. Не може да се каже, че Сандърсън не знае как да продължи, или че героите му внезапно са се превърнали в неконтролируеми бунтовници със собствена воля. Оттук следва и умението му да гради логично издържани дуалистична космогония и магическата система на принципа на равновесието, което е огромния плюс на цялата трилогия.

Въпреки голямата популярност на „Мъглороден” (двадесетото най-добро фентъзи на 21-ви век според класацията на „Локус”) за мен поредицата си остава твърдо в графа „фентъзи за американски тийнейджъри”. Неизбежният хепи енд, изчистената от сексуалност книга и утвърждаването на сляпата вяра в божествената промисъл не ме насърчават по никакъв начин да посегна към други книги от Сандърсън.

Знам ли, може би проблемът не е в книгата. Може би, просто трябва да спра с четенето на романи, в които са споменати думите „пророчество” и „избранник”.

Други ревюта:

при Копо
в Книголандия

Поредица „Мъглороден”

1. Последната империя – ревю
2. Кладенецът на възнесението – ревю
3. Героят на времето
(4.) Сплавта на закона – извън оригиналната трилогия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s