Ричард Гарфинкъл: Небесни материи


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

„Небесни материи” не е книга, която ще ви грабне със стила си, той е семпъл. Не очаквайте словесни еквилибристики (не че „Бард“ успяват да се справят качесвено с превода на подобни творби), или запленяващ изказ като на Бредбъри. Действието е бавно, на места леко скучно, а фабулата не е нещо велико – поизтърканата тема за две враждуващи супер сили, надпревара във въоръжаването и естествено – шпионаж. И след тези думи, които говорят, че книгата е посредствена, някой ще се зачуди, защо въобще пиша за тази книга. Въпреки гореизброените недостатъци ще ви я препоръчам, и то горещо. На мен книгата много ми хареса, и както става ясно, не заради стила или фабулата, а заради света, в който се развива действието.

Това не е алтернативна вселена, а абсолютно различна, в която познаните ни физически закони ги няма, а светът е устроен според визията на древните гърци за космоса и материята.

Космосът е краен, а вселената е Птоломеева. В нейният център се намира Земята, а слънцето, луната и останалите планети са закачени на небесни сфери и се върятят коло нея, а на места извършват и епицикли, по допълнителните си сфери, прикачени към големите. Най-накрая е небесната сфера на която са поставени звездите. 

Материята е изградена от четирите основни елемента – въздух, вода, огън и земя, а свойствата ѝ се променят в зависимост от това с кой елемент е обогатена. Животът също възниква сам в разлагащата се материя. Гърците са смятали, че червеите в гниещото месо не са ларви на мухите, а се самозараждат.  За да си самозародиш някакво животно, просто трябвало да откриеш правилната рецепта. Последното е описано доста любопитно. Цялата технология,  описана в книгата, съответно също е подчинена на схващането на древните гърци за вселената, материята и взаимодействията във физическият свят.

И в тази странна, чаровна и елегантно сложна вселена се развива действието.

Гърция е могъща империя, а единственият й противник е Поднебесната империя. Но елините не са се отказали от плановете си за световно господство и подготвят финалния си удар, който трябва да промени хода на войната веднъж завинаги. Междупланетният кораб „Сълзата на Чандра“ и неговият екипаж са натоварени със секретната и отговорна задача да доставят парче небесна материя, късче от слънцето, от което да се изготви оръжието за окончателната победа. Корабът излита и тук вече се появява истинският чар на книгата. „Сълзата на Чандра“ не е кораб в смисъла, който влагаме в това определение, а за принципа на който лети, дори няма да споменавам.

В един момент се улових, че следя действието като на втори план и чакам с нетърпение авторът да опише поредната технология или физичен принцип от тази чудата вселена. Точно това е огромното достойнство на „Небесни материи”. Гарфинкъл създава един прекрасен свят подчинен на съвършенно различни природи закони и който не изглежда наивно и смешно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s