Лоис Макмастър Бюджолд: Бараяр. Хроника на едно предизвестено раждане


автор: Траяна 

Публикуваният през 1992 г. роман „Бараяр“ сюжетно се пада втори в поредицата „Сага за Вор“. Печели всички награди на публиката за съответната година – „Локус“ и „Хюго“ за НФ роман, и стига до финалния кръг с номинации за раздаваната от критиците „Небюла“. Успехът на романа е съвсем разбираем. Бюджолд е невероятно популярна срeд фендъма в края на 80-те и началото на 90-те, а Майлс Воркосиган вече е спечелил сърцата на публиката с предходните (по дати на издаване) романи. Просто няма начин историята за неговото раждане да остане незабелязан от читателите.

Сюжетът започва няколко месеца след събитията описани в „За честта на Вор“ и отново се разказва от гледна точка на Корделия. Приспособяването на бетанката към архаичното, милитаризирано и патриархално общество на Бараяр, е затруднено още повече от новото положение на съпруга ѝ. Като регент на малолетния император Арал Воркосиган се отзовава в центъра на политическите земетръси и става обект на няколко последователни атентата. Корделия трябва да се бори не само за щастието си, а и за правото на живот на все още неродения си син.

Любовта на публиката към дребния, наперен и с чувство за хумор Майлс (прототип на Тирион Ланистър?) не е единствената причина за успеха на романа. Стегнатата концепция на романа, интересното (макар и икономически абсурдно) общество на планената Баряр и напрегнатия екшън сюжет са рецепта за успех. Повечето любители на фантастиката, които познавам, са мъже, и всички от тях харесват „Сага за Вор“. Въпреки това подозирам, че дай-хард феновете на тази поредица са жени. Без доказателства – ей така, защото Корделия е безпощадна месомелачка, която не губи женствеността си.

Не особено философска, но за сметка на това забавна, „Бараяр“ е идеалната книга, за да зарибите по фантастиката децата или жените си.

Поредица „Сага за Вор”: 

0.1 Дилемата на съноплетачката
0.  Без гравитация
1. За честта на Вор – ревю
2. Бараяр
3. Наемниците на Дендарии
4. Игрите на Вор
5. Сетаганда
6. Етан от Атон
7. Братя по оръжие
8. Границите на безкрая
9. Огледален танц
10. Императорска гвардия
11. Комар
12. Цивилна кампания
13. Дипломатически имунитет
14. Сделката на капитан Ворпатрил – ревю
15. Криожега

4 thoughts on “Лоис Макмастър Бюджолд: Бараяр. Хроника на едно предизвестено раждане

  1. Чисто информативно искам да кажа, че поредицата е малко по-фрагментирана.🙂
    Това, което на български е издадено като „Границите на безкрая“, всъщност е сборник от три повести и един сюжет, който се мотае около тях, за да им придаде цялост. Самите повести сюжетно се развиват:
    „Планините на зората“ – след „Наемниците на Дендарий“;
    „Лабиринт“ и „Границите на безкрая“ – след „Етан от Атон“;
    Съществува и „Подаръци за зимния празник“, която е точно след „Цивилна кампания“.
    Също така действието на „Сделката на капитан Ворпатрил“ се развива преди това на „Криожега“.
    Подозирам, че има и още една повест с действие на Комар, но не съм ровил, за да проверя дали е издадена или Бюджолд си е заложила референцията за бъдещо ползване.

    Like

  2. Е, аз съм един от „дай-хард феновете“ без да съм жена😀
    Бюджолд ми е любим автор, защото рисува много живи светове и е много силна в описването на междучовешките отношения. При внимателно прочитане на романите се забелязват много тънки детайли, които редовно могат да се видят в реалния живот. Персонажите й са истински живи хора, а не схематични.

    Мое лично мнение за поредицата е, че книгите, в които действието е на Бараяр („Бараяр“ и „Цивилна кампания“, както първата повест от „Границите на безкрая“) са по-силни отколкото тези, в коитио действието се развива в Космоса. Може би защото в планетарната действителност Бюджолд успява да вмъкне повече неща от реалността. Всъщност и „Сетаганда“ може да се нареди в това число, докато „Комар“ е по-близо до космическа станция.

    Like

    1. Като гледам колко активно се включихте всичките, веднага ви вкарвам в графа „дай-хард фенове“ без значение от какъв пол сте.🙂
      Щеше ми се да линкна към някое ревю конкретно за „Бараяр“, ама даже и стария блогър Богданов не е писал такова.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s