2012 г. в книги


Честита нова година, драги мои осем читатели! 😉 Желая ви късмет и здраве, и дано 2013 г. е по-добра от предходната.

Не искам да правя големи анализи на отминалата година в личен план – като цяло не беше много приятна. Може да се каже, че пих кафе и работих над себе си. Сериозно. Предполагам, че усилията ми да разширя мирогледа и знанията си си проличаха по ревютата – бяха доста по-малко на брой и жанрово разнообразни благодарение на списъка „175 книги“.

Именно заради този проект пръв път се докоснах до няколко от класиците на миналия век. Резултатът беше… разнороден. Докато обезпокоително скучноватата „Закуска в „Тифани“ не ме вдъхнови дори за ревю, то Хемингуей и Лорънс не ми допаднаха много, но заслужават втори шанс някъде в бъдещето. От друга страна, изключително много харесах ноар психо-трилъра на дю Морие „Ребека“ и версията на Маргарет Атууд върху „Одисея“.

Отново в благодарение на въпросния списък попрочетох и малко детски книги. „Мечо Пух“ ми донесе много радост и, разбира се, ще бъде препрочитана. „Семейство Тъпашки“ и първия роман на К.С. Луис за Нарния, обаче, няма да включа в списъка със задължителна детска литература. Що се отнася до „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс, макар повестта да представлява социална критика, то темата „да бъдем добри и щедри“ според мен я прави детска или поне юношеска.

Покрай цялия самообразователен проект най-после намерих сили в себе си да чета художествена литература на немски. Струваше си, и то не само заради вътрешното удовлетворение да задраскам точка в списъка със задачите. „На Западния фронт нищо ново“ бе единствената книга за годината с оценка 5 от 5 и горещо я препоръчвам. Другите два исторически романа за 2012 г. – „Осъдени души“ и „Тигъра на Шарп“ ме вдъхновиха да позадълбая в жанра – очаквайте тази година още няколко подобни. За „50 големи мита на популярната психология“ на Скот. О. Лилиенфелд (единствената нехудожествена книга) писах подробно и мисля, че ви стана ясно – получава „да“.

Стигаме и до фантастичните добри четива за годината. За класиката от Зелазни „Една нощ през самотния октомври“ едва ли е нужно да пиша много – поредното задължително четиво за любителите на фентъзи и сравнителната митология. Приятните изненади се оказаха алтернативната история на Георги Малинов „Орфеус слиза в Ада“ и зомби вариацията на Сет Греъм-Смит върху класиката „Гордост и предразсъдъци“. Кримката/политическа фантастика „Градът и градът“ от Чайна Миевил е също едно от четиватa, които изгълтах буквално на един дъх. Разбира се, за алтернативната история на Иън Трегилис The Coldest War и фентъзи романът на Шанън Хейл The Book of a Thausand Days надхвърлиха очакванията ми и също влизат в графа „успешно подбрани“.

За фентъзи фронта мога да кажа, че доста неща прочетох по-голяма част от книгите, за да си довърша поредицата или заради името на автора. Големите ми разочарования (главно заради повишените очаквания) тук бяха Kingdom of Gods от Н.К. Джемисън, Snuff от Тери Пратчет и Timeless от Гейл Керигър. Всичко останало ме остави донякъде безразлична – не беше мой тип четиво и това е.

Едва ли ще останете изненадани да научите, че единствените книги, които наистина ми харесаха в жанра на ърбън фентъзи тази година са написани от Илона Андрюс. Въпреки опитите ми да открия някоя нова поредица, която да ми харесва поне толкова, колкото тази за Кейт Даниелс, все още не успявам. Може би пък тази година ще откия нов любим писател. 🙂

Научете какво четоха през миналата година и част от блогърите, които следя:

Ана Хелс, която все по-активно списва за „Трубадурите“ е предпочела на пусне обзора си в колонката, която поддържа там.

Моята съмишленичка на ърбън фентъзи фронта Ашли е изчезнала мистериозно от блога си в последните шест месеца. 😦 Надявам се да чете активно увлекателни книги, за които да ни разкаже скоро. Списък с четивата ѝ до преди изчезването прочетете тук.

Ламота си е направил Книжно огледало за 2012, което му показва най-хубавите четива за годината.

Разбира се, Христо Блажев е написал още една вдъхновена статия за своята книжна година.

Бранко е писал за събитията, които са го развълнували – кратко и стегнато :).

За да ни разкажат за годината си хвърлям ръкавицата на Жоро и Девора от Библиотеката (къде сте?) и на Мишо от Омагьосано време (гледам те, големи братко 😉 ).

Advertisements

5 thoughts on “2012 г. в книги

    • Е, какво, пък – ще пуснеш повече музика на клипчето и готово. Пък и не вярвам някой да ти се скара 🙂

      Like

      • Е за каране не съм се боял, ама ме засрамвате останалите блогъри. 🙂 Нищо, тези дни ще се наканя и ще преброя пилците, така да се каже, нищо, че не е есен. 🙂

        Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s