Чайна Миевил: Градът и градът


автор: Траяна 

Не помня вече в коя книга един герой се обръщаше към друг и го питаше – „Ако не вярваш на собствените си очи, на какво тогава можеш да вярваш?“*  В случаят с Чайна Миевил и светът на неговите градове всички умишлено не вярват на собствените си очи и живеят в половинчата реалност, резултат от  политическо убеждение.

Ул Кома и Бешел са градове-близнаци. Сиамски. Те са индивидуални и все пак едно и също. Бешел е по-беден, изоставащ икономически, с депресивни жители, но пък ръководен от плеада неефективни партийки. Част от тях националистически. Продават лесно малкото си архелогически артефакти… Ул Кома пък с бързи крачки се индустриализира и издига високи парадно лъскави бизнес-центрове до старите си сгради. Уж е наскоро демократизирана, но всъщност се управлява от политически бащица.

Топографски припокриващи се в някои зони, двата града делят понякога цели улици и квартали, но всеки жител или посетител на града има право да бъде само в единия и да не вижда, чува или реагира на случващото се в другия. За да се премине от Ул Кома в Бешел или обратното, трябва обезателно да се мине през граничния пункт на Копола Хол. Ако случайно или умишлено се извърши „престъпвение“ т.е. без необходимите обреди се признае съществуването на другата реалност, се появява висшия съдия и екзекутор – Агенцията. Агенцията са описани в по-голяма част от романа като могъщо същество, което може да бъде призовано в случай на престъпвение. Тази трета сила-балансьор се занимава само и единствено с разделението на реалностите и безмилостно отстрява провинилите се.

Когато в Бешел е открит трупа на канадска студентка по археология, която със сигурност е убита в Ул Кома, детектив Тиядор Борлу е почти веднага убеден, че става дума за „престъпвение“. Разследването го отвежда в малките улички на Бешел, в лъскавия Ул Кома и в тайнствени неидентифицирани квартали на градовете, където обитават всякакви групировки.

„Градът и градът“ е отличен с няколко фантастични награди през 2010 г. сред които „Локус“ и „Хюго“, а самият Миевил по принцип бива причисляван към ню уиърд вълната. За себе си мога да кажа откровено, че романа усетих по-скоро като криминален и политически експериментален.  Усещането за ноар-криминале се поддържа от суховатия докладен стил на Борлу, от чиято гледна точка се води разказа.

Доста читатели, свикнали с фантастичните ксенийци на Чайна Миевил от „Станция Пердидо“, намират „Градът и градът“ незадоволителен. Нито за момент писателят не си позволява да вкара фантастични елементи, въпреки наличието на конспиративна теория. Мисля си, че невиждането на населението на двата града е достатъчно фантастично.

Харесах въображението и дисциплинирания писателски стил, който Чайна Миевил показва в „Градът и градът“. Препоръчвам.

* Чудя се дали не беше в „Никъде, никога, никой“? Би било подходящо.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s