Иън Трегилис: Най-студената война

автор: Траяна 

Преди година и половина ви разказах възторжено за първия роман от поредицата Milkweed Triptych и си пожелах втората книга на Трегилис да е също толкова добра.

Щастлива съм да доложа, че The Coldest War достига нивото на Bitter Seeds и дори се забелязва чисто стиличен напредък в стила на автора, спрямо първата книга. Шпионските игри тук променят насоката си и вида си.

Трегилис ни откарва в света на желязната завеса и дъгосрочното въоръжаване. Германия вече не представлява никаква сила, но изследваниятан на фон Вещарп са попаднали в ръцете на комунистите, които подобряват прототипите и създават цели групи от свръх-човеци. Същевременно МИ6 са създали своята група от хора-оръжия. В подземията на адмиралтейството се отглеждат деца-уорлоци, които са завършени социопати, но говорят ейдолонски.
Поради наличието на малките извергчета британското разузнаване не е запазило като действащ агент, нито един от оригиналните членове на плана „Млечка“. Съюзът разчиства шахматната дъска на света за големия си гамбит… поне това е ясно. Какво точно ще направят комунистите обаче остава загадка.

Неочаквано от миналото изплуват оригиналните свръх-човеци на нацистите – Клаус и Гретел успяват да избягат от сибирняшки концлагер и да се доберат до Лондон с важна информация. Рейболд Марш отново трябва да се яви на служба и да се изправи срещу най-омразното за него същество – убийцата на дъщеря му Гретел.

The Coldest War не е типичния шпионски роман, където всички герои непрестанно търчат, участват в престрелки и предотвратяват експлозии. Напротив, действието започва бавно, а  напрежението се увеличава постепенно и избива в кървава сцена едва към края на книгата. Като в истинската студена война и тук героите се дебнат дълго време преди да предприемат каквото и да е. Удоволствие бе да видя как Трегилис безмилостно хвърля на лъвовете изхабените от възрастта и очукани от живота герои. Интересен мотив в романа бе психологическото изследване върху човек принудително изгубил божествените си способности и такъв, който доброволно пожела да ги отстрани.

Изобщо Иън Трегилис се е справил чудесно с предизвикателството на средната книга в трилогията и успява отново да сложи клифхенгър гарантиращ интерес към следващата част. Necessary Evil се очаква на англоезичния пазар през април 2013 г. и аз с нетърпение чакам да видя какво ще се случи в алтернативния свят на Трегилис.

Поредица Milkweed Triptych:
1. Bitter Seeds – ревю
2. The Coldest War
3. Necessary Evil – ревю