Джейн Остин и Сет Греъм-Смит: Гордост и предразсъдъци и зомбита


автор: Траяна 

Да си призная – при първи опит изоставих книгата на втора глава. Основно, защото смятах и продължавам да смятам, че оригиналът на романа е достатъчно интересен и без да има неумрели в него. „Гордост и предразсъдъци“ е вечния любовен роман, превърнат в класика от способността на Остин да осмива съвременниците си и тогавашните нрави, без всъщност да ги укорява по злобен начин. Прави го, така, по съседски задушевно, на ръба между насмешката и иронията. (Знаете какъв може да бъде английския хумор). Прибавете към това и един напълно възможен и реалистичен любовен роман без намеса на сексуални пориви, и ще разберете защо обичам оригинала.

И изведнъж през 2009 г. се появява напълно неизвестен автор, издава някаква версия на класиката и обсебва първото място на всички възможни класации за месеци наред. Оооо, колко бях възмутена. Особено, когато се убедих, че зомбираната версия е запазила цели пасажи и само малко са попромениени ежедневните дейности на героите, за да се опише свят пълен със зомбита.

Три години по-късно, желаейки да прочета нещо любимо старо или различно ново посегнах към комбинацията от двете. А именно: българското издание на „Гордост и предразсъдъци и зомбита“. 

Доволна съм от решението си. Греъм-Смит е пипал много тънко и внимателно, за да запази характера на действащите лице. Това, че сестрите Бенит са трeнирани в Шаолин и превърнати в зомби-убийци по никакъв начин не ги прави по-съвременни или еманципирани. Кити и Лидия, да не говорим за майка им, продължават да са си все така противно викториански кифлести. Дарси си е същото аристократично копеле с бастун в задника. Елизабет продължава да вярва на първата си преценка за хората… изобщо всеки си е какъвто трябва да бъде.

Същевременно Греъм-Смит вкарва определени забележки, свързани с наличието на зомбитата, и успя да ме накара да се разхиля на няколко пъти. Ако не ви пречи да четете вариации по любими класики и подходите с разбиране към чудовищата, книгата ще ви допадне. За себе си мога да кажа, че „Гордост и предразсъдъци и зомбита“ ми донесе удоволствие, но това се дължи повече на Остин, отколкото на Сет Греъм-Смит.

Единствената ми забележка към „Вакон“ е, че за сравнително високата цена на книгата е направо непростимо да предлагат на читателя роман с коректорски грешки. Дразнещо е. Не е естетично.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s