Роджър Зелазни: Една нощ през самотния октомври


автор: Траяна 

18-ти октомври

Днес нямам да върша друго освен да направя обичайнoто си кръгче и да нагледам Играчите, стекли се в околността. Всичко е спокойно. Дори във вечно оживения катун на циганите  шумовете от многото коне и деца са някак приглушени.

Копоят на Прокълнатия слухти около къщата ни и си мисли, че го прави незабелязано. Не случайно бях гарван на Один, преди да започна да работя с Викария. Научих се на много неща, едно от които е да виждам всичко. Изграквам към песа, за да му покажа, че е забелязан. В отговор той ми хвърля безизразен кучешки поглед преди да се разкара.

Отново е октомври, луната започна да расте преди два дни. Това е без значение. Тази година Бялата дама ще покаже кръглото си лице два дни преди Вси светии и няма да има Игра. Древните богове ще трябва да почакат още няколко години, преди поклониците им да опитат с отварянето на прохода към тяхното измерение. 

Промъквам се в кабинета на господаря през притворения прозорец. Течението вдига от камината студена пепел и я поръсва по мебелите. Не съм виждала горящ огън тук от известно време насам. Не знам защо е така. Това ме тревожи, най-вече защото не мога да си спомня, колкото и да се опитвам, откога Викарият не е влизал в стаята. Изтръсквам пепелта от крилата си, после придърпвам с човка книгата с Играта ни от преди два века.

Завъртам глава, за да видя и с другото око надписа отгоре.

„Една нощ през самотния октомври“.

Октомври винаги е самотен и затова обичам да си препрочитам какво се случи миналия път. Кара ме да се чувствам стоплена и без огън. Точно така. Умението да наблюдавам, не е единственото, което овладях, докато служех на Один. Мога да чета, макар обръщането на страници с човка да ме затруднява. Личи си, когато съм прочела някоя книга, ако ме разбирате. Тази е опърпана и с избеляла корица. Имам я вече от почти две десетилетия.

Не съм много сигурна дали песът трябваше да изпее всичко на онзи разказвач Зелазни. И по-лошо – трябваше ли да подминем безнаказано публикуването на историята ни. Играта някога беше мистична и скрита от непосветените. Сега всеки, който знае къде да търси, може да научи повече за нея. Дори да я коментира сякаш е уличен бой между гамени, а не най-важното и кърваво събитие, което може да сполети човеците.

Необразована сган. Заслужават да бъдат смачкани от Древните богове.

====

Други ревюта:

от Алвин
от Балжев

3 thoughts on “Роджър Зелазни: Една нощ през самотния октомври

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s