Дафни дю Морие: Ребека


автор: Траяна 

Годината е 1938. Дафни дю Морие изведнъж става знаменитост с втория си роман – „Ребека”. Две години по-късно Хичкок ще го екранизира и ще спечели „Оскар” за най-добър филм. Съвременниците на Дю Морие скептично предричат, че романът ще бъде просто летен хит. Но 65 години по-късно британците поставят романа на 14-то място в класацията си за най-обичани книги. Самата авторка никога не проумява защо точно тази ѝ книга е най-популярна, след като е написана единствено като „проучване върху ревността”.

Мога да опиша този роман само в чуждици – трилър, мистерия, ноар, готически. Но и с чудесните български думи – мрачен, тревожен, увлекателен, зловещ на моменти.

Заинтригувах ли ви? 

 „Ребека” започва измамно просто – с елементи от „Пепеляшка“: младо, бедно и неуверено момиче се запознава и омъжва за по-възрастен и богат вдовец. Когато обаче новата мисис Де Уинтър стъпва в наследствения дом на съпруга си, открива в него призрака на своята предшественичка – блестящата Ребека. Колкото повече младата невеста се опитва да я загърби, толкова повече се натъква на доказателства за влиянието ѝ. Ребека е белязала всичко и всекиго – подредбата на гостната, дресировката на кучето, съпруга ѝ, очакванията на слугите – всичко напомня на втората мисис Де Уинтър за това колко красива, компетентна и изискана е била жената, чието място е заела.

Психологическият трилър в „Ребека” се дължи на две неща – чудесно описаната параноя на главната героиня и обстановката. Именно голямата роля на имението Мандърлей приближава книгата с една стъпка по-близо до класиката и готическата литература. Без сенките по стените на „замъка” настроението не би било толкова осезаемо и същевременно деликатно внушено.

Наред с това Дю Морие успява да накара читателя да съчувства на безименната мисис Де Уинтър, която, създадена от не толкова умел писател, би изглеждала глуповато нерешителна и неопитна. Винаги съм изпитвала презрение към дразнещо наивните и овчедушни героини, мачкани от „лошите”. В случая дори и за секунда не се възмутих от естествения ход на сюжета, въпреки че по същество героинята е  именно лутаща се в собствената си несигурност Мери Сю.

Горещо препоръчвам „Ребека“ на любителите на трилърите и качествената литература.

 

Първоначална публикация на ревюто бр. 7 на „Сборище на трубадури“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s