Робин МакКинли: Красавицата


автор: Траяна 

Седим и си мислим. Понякога само седим, друг път мислим без да седим. Зависи от това колко кафета сме изпили.

Днес правя второто, защото погълнах поне два литра кафе в последните три дни. Замисляли ли сте се с колко много клишета и архетипи са пълни литературата и киното? Или може би трябва да кажа – малко клишета и архетипи, които са често използвани – къде прикрити, къде – не толкова. Аз си го мисля много често, особено, когато за пореден път съм чела вариация по позната приказка, където още от заглавието е ясно, че аторът/авторката няма претенции за създаването на сюжета, а просто за различна интерпретация по темата. „Нищо ново под слънцето” не винаги трябва да бъде произнасяно с презрителна или примирена интонация.

Вече съм споделяла, че „Красавицата и звяра” е една от любимите ми приказки. Или по-скоро – като дете ме запали руската версия – „Аленото цвете”, записана от Сергей Аксаков. Разкошни картинки имаше тази книга с приказки! Споменавам „Аленото цвете”, защото романът на Робин МакКинли „Красавицата” е много по-близък до тази версия отколкото до френската.

Та (без да слагам предупреждение за спойлер, защото не вярвам да не знаете за какво иде реч): Един търговец се отзовава в зловеща гора и попада в омагьосан замък.  Като подарък за най-малката си дъщеря той откъсва от градината на замъка алено цвете. Звяра, който обитава имението заплашва, че ще отнеме живота му. За да се спаси, търговецът обещава да изпрати някоя от дъщерите си в пленничество при чудовището. И т.н.

В сюжетно отношение МакКинли прави много малко промени, и плътно се придържа към приказката на Аксаков. Всички отклонения от традиционната версия имат за цел е да ни накарат да харесваме героинята повече:

1. „Красавицата“ е ироничен прякор, с който всички наричат най-малката сестра, която е доста незабележима на фона на сестрите си. По принцип героините с неперфектен вид са доста по-приемливи за читателите;
2. Героинята обича не само баща си, а и сестрите си. Отношенията на момичетата не са стандартното противопоставяне и ревност, което наблюдаваме в приказните сюжети. Поради това нямаме бягство от лоша домашна среда, а саможертва;
3. Героинята е книжен червей, което винаги се харесва на книжните червеи, които поглъщат романа.

Въпреки доста прозрачните подходи за „очовечаване” на Красавицата, Робин МакКинли го прави по един наистина пълноценен начин. В романа се избягва феномена на стъкления похлупак, характерен за приказките. Главните герои не са изолирани от външния свят, а второстепенните не са сенки без индивидуалност. Динамичните взаимоотношения в семейството на Красавицата допринасят за цялостната атмосфера на ежедневие и реализъм. Може би заради спокойствието и идиличността на книгата, краят изглеждаше прибързан и антиклимактичен. Емоционалното ми състояние не мръдна и с един градус, докато четях описание на щастливото преображение на Звяра.

Ако трябва да съм честна книгата бе типично средняшка – лесно смилаема, но нищо впечатляващо.

Advertisements

5 thoughts on “Робин МакКинли: Красавицата

  1. Винаги съм се чудил за какво авторите пишат подобни книги – дали защото толкова много обичат темата, че искат и да се запишат в историята като автори на вариация на любимата си приказка или просто са го закъсали за пари и подобна тематика ще им донесе малко сигурни печалби, просто от любопитството на читателя.
    На МакКинли съм чел само „Съншайн“, за която имам спомен, че ми хареса, макар да беше псевдо-любовна история за вампири, но с по-малко… любов :Д. Беше приятна, а и стилът на авторката не беше лош 🙂

    Like

    1. Няма лошо. На мен са ми интересни такива книги. Имам си любими теми, искам да видя какво могат да направят с тях различните писатели. Не ми пречи да плащам (понякога), за да си начеша крастата. Не е нужно всичко да е различно и ново. По същество всяка една история вече е била разказана от някой друг.
      Примертно вариациите по „Илиада“
      Филмът „Троя“ от 2004 г. беше дебилен, заради ламите, хилавите крачета на Парис и смехотворните сцени между него и Елена, но ми хареса, защото нямаше богове.
      „Троя“ на Гемел е също прекрасна трилогия защото следва оригиналните факти по Омир, но мотивите зад действията на героите са съвсем различни от оригиналните.

      Like

  2. Като се замисля, аз май много ограничено съм подходил, защото като писах коментара, само за този род детски приказки си мислех, към които спада и „Красавицата и звярът“ 🙂 Предполагам, че съм блокирал вече на работа. Но сега като разширяваш толкова кръга… да, има повече смисъл. За „Илиада“ и този род истории не се сетих, признавам си 🙂

    Like

      1. Някои истории никога няма да бъдат забравени, защото ще има достатъчно хора, които няма да ни позволят… Най-вече от финансова гледна точка 🙂

        Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s