Равносметка за 2011 г…. не само в книги


Изтърколи се още една година и съм благодарна, че беше пълна с хубави събития. Е, и неприятни, но няма да ви говоря за последните – и без това не са чак толкова много или толкова лоши, че да ги помня. Предпочитам да си преброя благословиите.

Първо: успях да чукна тридесетака без да изпадна в депресия за повече от ден. Здрава съм и работя. Всичките ми близки – също. Може да не ви се струва много, но в наши дни мисля и това е достатъчно.

После: ядох, пих и се веселих на цели три сватби на близки хора тази година. Голяма забава беше – с много танци и хванати букети.

Още по-хубаво: щъркелът донесе пет бебета на наши приятели (пет различни двойки, не се шашкайте), а догодина чакаме още три. Да са живи и здрави всичките и да правят бели на родителите си!

И най-личното и хубаво нещо – на четвъртата сватба, на която танцувах тази година, бях булката. Точно шест години, след като неофициално си обещахме да се обичаме и да сме си верни, аз и половинката ми съобщихме на държавата, че трябва да ни броят за една данъчна единица.* Приемаме поздравления.😉

Толкова за реалността  – не сте влезли в тази публикация, за да четете за личния живот на съвсем непознат човек, а защото ви е интересно как изглеждаше литературната му година.

Преди всичко, не беше чак толкова пъстра, колкото ми се искаше. Oтново не намерих сили в себе си да прочета и една книга с художествена литературата на немски език. Отново гледах „Тенекиеният барабан” отдалеч. Oтново Вселената не ме дари с внезапната способност да говоря испански или руски. (Амбициите ми не бяха чак толкова големи, че да си седна на четирибуквието и да усвоявам знания по нормалния начин. В сферата на самоусъвършенстването, обаче съм горда да съобщя, че ходихме на салса почти девет месеца.)

Обзорът за годината започвам с невероятния тандем – Илона и Андрю Гордън a.k.a. Илона Андрюс, чиито ърбън фентъзи поредици открих преди около година. Епосът за Кейт Даниелс е нещо, което ще се хареса еднакво и на мъже и жени, а поредицата с малко по-самостоятелни книги – The Edge, по-скоро на дамите. Четох и препрочитах с голямо удоволствие романи, новели и разкази.

Със същото огромно удоволствие изгълтах и двете поредици на Карън Мари Монинг –  PNR/ърбън фентъзи поредица за Маккайла Лейн и изцяло паранормалните романси за клана МакКелтър.

Другият голям хит при мен беше Нийл Геймън. Една от основните причини бе, че тази година на български език видяхме ново издание на „Никъде, никога, никой” и първите преводи на „Момчетата на Ананси” и „Книга за гробището”. Все пак имайте предвид, че ревютата в блога са базирани на оригиналните текстове и не се сърдете, ако термините ми се разминават от тези в българските издания.

Жестоката ми мания към ъбрън фентъзито се комбинира с пристрастието ми към любовни истории и доведе до прочита на няколко сборника разказа и няколко книги от жанра на паранормалните романси. Мога само да кажа, че поредицата на Алисън Джеймс от време на време забиваше в софт-порно без въображение, а от антологиите бих препоръчала Under Her Skin.

Следващите четири книги имаха претенции да са ърбън фентъзи, но всъщност са по-скоро неуспешен опит за такова. Романът на Аня Баст си беше една голяма секс сцена с клишета, а Rosmary and Rue страда от заболяване наречено „досадна самосъжаляваща се героиня”. Тук голямото ми разочарование е започващата обещаващо поредица на Калейна Прайс, която драстично падна като качество във втори том.

Писани пак за възрастна аудитория (графични секс сцени и лек цинизъм) следващите пет романа попадат в графа „средна работа”. Не, не бяха лоши книги, просто не са впечатляващи, което е и причината да не посегна към следващите романи от поредицата. Приятна изненада бе Archangel’s Blade, която поради смяна на главните герои прекъсна попадналата в релсите на досадата поредица на Налини Сингх.

Ако трябва да бъда честна следващите три романа също не бяха нещо чак толкова внушително, но са написани в приятен стил и съм твърде зарибена по поредицата, за да прекъсна с четенето и на двете.

Следващият блок от книги наричам „Мъжка гледна точка”. Съвсем неизненадващо сред тях има доста качествени неща, но и доста зле написани. С нетърпение очаквам единствено продължението на Bitter Seeds, което се моля „Тор” да благоволят да издадат към средата на следващата година. Иначе като една чудесна самостоятелна книга – Hold Me Closer, Necromancer.

Другият комплект от корици е на тема – ърбън фентъзи (феи, вампири, върколаци) предназначени за младежка аудитория. И тук имаме доста слабички книги, други са просто приятни, а трети са с чудесна стилистика. За съжаление голямата част от тези романи страдат от така характерната за жанра си клишираност – несигурна героиня, любовни многоъгълници и много тийн ангст. Като изключение мога да посоча стийм-пънк приключенската The Rift Walker, където Клей и Сюзън Грифит видимо задобряват със стила.

Говорейки си за стийм пънк, оставам изключително доволна от прочита си на поредицата Leviathan от Скот Уестърфийлд. Ако детето ви е на възраст 9-14, и ако владее английски на поне средно ниво – горещо препоръчвам да му подарите този прекрасен комплект.

 

Друга чудесна поредица, която вече имаме и в превод е антиутопията на Сюзън Колинс – „Игрите на глада”. Романите надхвърлят таргет аудиторията си, защото са достатъчно добре написани без лигавщини и внезапни обрати.

Говорейки си за антиутопии сега е моментът да се похваля с това, че тази година съвсем целенасочено се дообразовах по темата с Хъксли и Бредбъри. Стивън Кинг бе само черешката на тортата.

Умишленото разнообразяване на фентъзи диетата с фантастика доведе до прочита на няколко по-стари фантастични книги, от които най-много харесах единствената непревеждана досега. Издатели, мили и родни, къде гледате, когато се чудите какво да издавате!? Чичо ви Гошо Р.Р. Мартин от тази година е същински хит!

Предфинално изкарвам множеството фентъзи поредици, които се полакомих да започна почти едновременно, за да не се/ви отегчавам само с един автор. Като цяло съм доволна от избора си. Сандърсън и N.K.Jemisin препоръчвам горещо. Старата ми любов Гай Гавриел Кай и първия му роман – също.

И накрая колкото да не се посрамя с липсата на други интереси, ето ви и скромния списък с „нещо различно”. Наистина препоръчителна – автобиографията на Ози Озбърн.


В заключение: Проектопланът за годината е изпълнен само на 82%.  Бях си набелязала, да изчета по две книги на седмица, но не ми стигнa времето😦

*М., надявам се съобщението прозвуча достатъчно уважително?😛

10 thoughts on “Равносметка за 2011 г…. не само в книги

      1. Те са вампири. За страх, не са ме изплашили, но постигнаха нещо което смятах за невъзможно вече за вампирите – да бъдат нещо различно от сексуален хищник и измъчени души какъвто е моедрният образ. Те са наистина отвратителни, а оттам могат да бъдат и плашещи. И това е само първата книга! Друг плюс е че са добре обосновани научно.

        Like

  1. 🙂 За Коледа си пожелах съвсем различни неща и то скучновато практични. Обаче в един от сватбените подаръци получихме и Киндъл, на който се радвам страшно много.

    Like

  2. Догодина да си преизпълниш проектоплана, както и да продължиш радостните събития в личен план.🙂
    На „Тенекиения барабан“ и „Да люспиш лука“ и аз се канех тази година, но пак ми се разминаха и в превод, и в оригинал. Но все пак „захапах“ Гюнтер Грас със „Старата камера“. След като разбрах, че е бил приятел на Вонегът и са си правили сладки раздумки, съм решила да му издиря и изчета всичко.

    Like

  3. Ми, честито!🙂 За сватбата говоря.🙂 Тя, мисля, е оправдание да не се стремиш да преизпълняваш точно тия планове. Догодина ще имаш време, а засега можеш да си го запълниш с къде-къде по-забавни неща.😛

    Like

    1. Няма да повярваш колко книги не съм чела. Наскоро си дръпнах списъка на „1001 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“.
      Трагично… чела съм само 57 от тях. Нито една, от които написана след 2000 г.

      Like

      1. Аз принципно не се доверявам много на такива списъци. Това че авторът е класик или известен не значи че ще ми хареса. Пресен пример – Земята под нейните нозе на Рушди. Интересна идея, добре пише но се опиянява от собствените си думи май. Прави такива кули от метафори, сравнения и препратки че на моменти се отплесва(м) от повествованието. Плюс че реалният сюжет е към края, другото е разказ за живота на Вина, Ормус и Рай.

        Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s