Джо Абъркромби: Гласът на острието


автор: Траяна 

С „Гласът на острието” Джо Абъркромби дебютира в литературата и се присъединява към плеядата писатели на многотомно фентъзи. Той обаче не пише безлично бозави вариации на „Землемория” или „Властелинът на пръстените” и веднага привлича вниманието на читателите (номинация за дебютен роман на сп. „Локус”). Успява напук на това, че по същество книгата няма обособен сюжет, а просто представя сетинга и героите на трилогията „Първият закон”.

Това, което превръща Абъркромби в едно от най-спряганите имена в жанра напоследък е способността му да пише реалистично. Под „реализъм във фентъзито” разбирайте  – в традицията на Джордж Р. Р. Мартин. Сетингът на романа не е кой знае колко оригинален – имаме си типичната карта от няколко държави, на ръба на война. Факелът на цивилизацията, Съюзът, в момента има сериозни политически проблеми предвид сенилния монарх и интригите във властта. За да е още по-весело – на север дивашките племена за пръв път са обединени от амбициозен вожд, който избира войната срещу външен враг като средство за консолидация. На юг от Съюза пък императорът на гурките Утман-ул-Дощ събира войски на границата. Научно-техническото развитие на нациите е типично за средновековното фентъзи – магията бавно си отива от света и все по-малко хора вярват в нея, но огнестрелни оръжия и индустриализация липсват. Всички все още се избиват взаимно по старият начин – с масовка, от интимно близко разстояние и с остри предмети.

До тук ви говорех, защо „Гласът на острието” попада в жанра на фентъзито и кои са му недостатъците – липса на самостоятелен сюжет и оригинален сетинг, и някакъв, пък бил той и малък обособен завършек.

Сега да ви кажа, защо дадох на книгата оценка 4/5. Защото, както споменах Абъркромби пише реалистично. Целият гореспоменат средновековен свят е грозен, мръсен, пълен с болни, бедни и алчни хора. Съюзът се разлага като прокажен, защото търговците са забогатели и не ги кефи, че въпреки това аристократите продължават да имат повече власт. Градовете-държави също си имат различни икономически интереси и всеки дърпа чергата към себе си.

За да направи нещата още по-брутални писателят е създал една група от реалистични герои с всичките им положителни и отрицателни черти. Имаме си сакатият инквизитор Санд дан Глокта, който мрази себе си и света. Имаме си плешивия не особено благ магьосник Биаз, който без особен свян убива неудобните хора. Вкарайте в цялата картинка севернякът ветеран Логън Деветопръстия, който от време на време получава шизофренични берсеркски пристъпи. Добавете южнячката-мизантроп Феро, която живее заради сляпа мъст. Към компанията можете да включите и разглезен аристократ с фехтувачески умения Джизал дан Лутар. Към това – купчина епизодични герои, които се появяват, за да бъдат изклани по най-зверски начин. В смисъл… по логичен за сюжета начин, а не за да има какво да се описва.

И така – „Гласът на острието” е прекрасен увод към фентъзи трилогия (и две допълнения в същия свят), която няма как да не довърша, просто защото ми е любопитно за какво точно иде реч в цялата история. Добрата новина е, че триголията е изцяло публикувана на български от „Колибри”, а „Бард” са издали „Отмъщението на Монца”, което е спин-оф към оригиналната трилогия. Препоръчвам за феновете на Мартин.

Поредица „Първият закон“: 

1.The Blade Itself / Гласът на острието
2. Before They Are Hanged / Преди да увиснат на въжето – ревю
3. Last Argument of Kings / Последният довод на кралете – ревю

Света на „Първият закон“

– Best Served Cold / Отмъщението на Монца – ревю
– The Heroes / Герои
– Red Country / Червена страна

3 thoughts on “Джо Абъркромби: Гласът на острието

  1. О, Боже, пак ли благородниците са представени като биещи се малоумници, които, ако не се бият, тънат в интриги, целящи да съкратят броя им? Естествено търговците да са богати и недоволни. А обяснява ли се как са станали богати, защо чак сега недоволстват и по дяволите няма ли да се намери един благородник, който и да е търговец по силата на монопол от короната? Смешното във фентъзито със средновековен сетинг е, че авторите се опитват да си излеят детските представи за герои, които колят наред, същевременно се опитват да налагат юношеските си утопични виждания за света, и всичко това в момент, когато вече като възрастни трябва да изкарват пари. За предразсъдъците към религията и социалната й роля няма да говоря, че ми става шугаво. Все пак за поредицата се говори, че има достатъчно добри качества, та може и да рискувам.🙂
    ПП: Извинявай за извлиянието, но след
    толкова хубави ревюта ти ми намекваш, че пак ще псувам автора за клишета. Дано греша.

    Like

    1. Aха, обяснява се как са забогатели, а нещата се размирисват неприятно по съвсем конкретна причина.🙂
      Ако трябва да избирам клиширан герой, който дразни – ще гласувам за Феро. Обаче лигавото аристократче и изверга-инквизитор много ме кефят. Не знам как ще се развият нататък нещата.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s