Любовни романи

автор: Траяна 

Изненадах ви, нали?

Като ми погледне човек всички останали публикации в блога ще си каже, че чета единствено фантастика и фентъзи. Да, да, ама не. Фантастиката е сравнително скорошна мания при мен. В детските си години четях приключенски романи за пирати, индианци, мускетари и рицари. После имах някакъв период на самостоятелно дообразоване и погълнах доста класическа литература и значими книги от миналия век. Ееех, амбициозна младост…

Междувременно четях и любовни романи – от онези, в които изобилстват „бицепси, трицепси и други мъжки мускули”. Днес все още го правя, макар да не пиша ревюта за това. Много хора свиват презрително устни, когато чуят за този жанр. По същество сюжетът е най-простият възможен и еднакъв – жената среща мъжа на живота си, имат някакви затруднения и накрая заживяват щастливо заедно. Колко пъти можеш да четеш за едно и също нещо? Факт е обаче, че любовните романи заемат огромен пазарен дял. Ако вярваме на тази статистика – най-продавания жанр за 2009 г. в САЩ. Ако не – спомнете си как „Бард” натрупаха първоначален капитал.

Основна причина да се четат любовните романи? Бягство от реалността. Мъжете гледат футбол и Формула 1, жените четат любовни романи или гледат романтични комедии. Генерализирам и двете твърдения, но не съм далеч от истината. И противно на това, което си мислят хората, нечетящи любовни романи, аудиторията не се състои само от отегчени домакини или жени без личен живот.

С или без постоянна връзка, с или без времепоглъщащо хоби, с или без активен социален живот – редовно гушвам по някои розов роман. Смятам, че романтичните истории са идеалното приспивателно, когато тялото ми е гроги, но мозъкът ми препуска неистово. Сюжетът е достатъчно интересен, за да забравя за драмите на работа, но не чак толкова увлекателен, за да ме държи будна до три посреднощ (в повечето случаи). Обикновено забравям имената на главните герои точно след седмица, освен в много специфични случаи. А и ще се изненадате колко безполезни факти съм научила от историческите любовни романи – като например какво е стил ампир, как се е полирала дървената ламперия преди появата на Мистър Пропър или кой е въвел модата на дългите панталони в Англия през Регентския период.

Вярно, много от книгите съдържат странни евфемизми за секса и интимните области на двата пола (най-шантавото, на което съм попадала, е „коренът на мъжката му сила”). Но има и писателки, които имат приятен стил – някои на границата на трилъра, други чисто хумористично, трети задълбават в доста трагични теми като домашното насилие. Ето ви и списък на любимите авторки и романи, които вероятно ще си препрочитам още много дълго време.

Нора Робъртс е изключително популярна авторка, пишеща и под няколко псевдонима, най-известния от които е Дж.Д. Роб. Вярвате или не по груби сметки съм изчела около 90 нейни романа, всичките от които са съвременни. Гамата от книги при нея варира – някои от тях са изцяло реалистични, други имат фентъзи или фантастичен елемент, но има и доста романи, които са си трилъри. Хубавото при Нора Робъртс е, че няма рицари в лъскави брони или дами в беда – всичките и герои са живи и дишащи хора, със своите недостатъци и грешки. Горещо препоръчвам „Публични тайни”, „Божествено зло”, „Искрени лъжи” и трилогията за сестрите Конканън. Не посягайте към по-новите й романи – доста са слаби в сравнение с тези, писани през 90-те.

Джейн Ан Кренц е също така известна и с псевдонима си Аманда Киук, когато пише исторически любовни романи. Чела съм основно вторият вид. При Куик винаги става дума за абсурди породени от строгите обществени норми и компрометиращи ситуации. Всичките героини са тотални гийкове – без значение дали са запалени по палеонтология, борсови сделки или колекционират стари книги. Обикновено за контраст главните герои са суховати реалисти, които трябва да понасят нелогичната вманиаченост на жените. Любими си ми остават романите „Скандал” и „Измама”.

Джули Гарууд също пише исторически любовни романи. В повечето от тях, действието се развива в Шотландия, но не са издавани на български език. Можете да проверите в chitanka.info за „Брачна авантюра” и „Принцеса Алесандра”, които са част от другата поредица, която харесвам.

Подобно на Аманда Куик и Джули Гарууд, Катрин Каултър създава исторически любовни романи с елементи на хумор, но обича да сменя историческата епоха. На български можете да намерите много нейни книги, от които много любими са тези за семейство Шербрук (поредица „Невестата”).

Да….Както и подозирах – чувствам се неспособна не само да пиша за самите романи, но и за стила на авторките. По тази причина ви мятам няколко други имена, които според мен си струва да пробвате:

Джуд Деверо, Тереза Медейрос и Джоана Линдзи за по-хумористични книги;
Айрис Йохансен и Хедър Греъм за фенове на викингски истории;
Кристина Дод – средновековен сетинг;
Сюзън Джонсън – при желание за повечко еротични сцени
Лей Грийнууд за романи с американски сетинг от 19-ти век
Кристина Скай – за малко повече приключения

Пропуснах ли някоя добра писателка? Имена, моля.