Наоми Новик: Нефритеният трон


автор: Траяна 

Има-няма и някой издател  изведнъж се плясва по челото и се сеща, че някога, по някое време, e подхванал да издава една фентъзи поредица и я e оставил да виси като празен член – тъжно и леко засрамено. Както се казваше в един виц: аналогичен случай в наше село. След три години пауза „ИнфоДАР” се престрашиха да пуснат втората книга от поредицата на Наоми Новик за дракона Темерер.

Не ме разбирайте погрешно – не че книгата е чак толкова прекрасна, че да ритам нетърпеливо за българското ѝ издание. Говоря за цялостна политика на издаване. За какъв дявол ще подхващаш поредица, после три години ще се подмотаваш, за да пуснеш втората книга?! Ами то, таковата…, феновете вече са пораснали и излезли от таргет групата. Или ако са си от хората, които четат фентъзи и в по-зрелите си години – то вече ще са наясно, че не си сериозен и няма да купят втора книга, докато не публикуваш всичките. И после поредицата не се продавала.

Спирам с възмущението си от голямата пауза между появата на двата тома, и преминавам към мнението за „Нефритеният трон”. За съжаление то не е толкова ласкателно, колкото това за предходния роман.

Книгата започва със събитията веднага след „Драконът на Негово Величество”. Китайците пращат много учтива и много непреклонна делегация при британците, за да си поискат обратно Темерер. Как така някакъв си варварин без благороден произход ще впряга като просто добиче дракон от порода отглеждана, за живее заедно с императорското семейство на Китай! Нещата се закучват, когато Лорънс и Темерер отказват да се разделят, дори в името на затопляне на дипломатическите отношения между двете държави. Като компромисен вариант, двамата се съгласяват да отплават заедно към Далечния Изток, за да има възможност Темерер да се запознае с живота на драконите в Небесната империя. Следва едно изпълнено с приключения плаване, разкритие на интриги в императорския двор и много изпитания, които ще укрепят или разрушат приятелството между капитан Уилям Лорънс и неговият дракон.

Много хора се оплакват, че сравнена с първата книга от поредицата „Нефритеният трон” е доста по-слаба. Въпросът е – защо. Отново водещ елемент е приключенският, а тук Новик ни поднася точно  такива моменти – морски битки, чудовища, екзотика и интриги. Стилът ѝ си остава все така богат и наподобяващ този на викторианските писателки. И двата романа би трябвало да се харесат на по-младите читатели еднакво.

Това, което прецаква доброто впечатление за мен лично, е морализаторстването на писателката. Дори да пренебрегнем клишираното представяне на китайците като малки подли копеленца, друг недостатък в книгата е постоянното дуднене колко лошо нещо е робството. Г-жо Новик, ама наистина ли?

Честно казано след „Нефритеният трон” не съм подхващала Black Powder War, въпреки че си стои на рафта от близо две години насам. Предполагам, че когато програмата ми се поосвободи, ще го започна.

Поредица „Темерер“:

1. His Majesty’s Dragon / Драконът на Негово Величество – ревю
2. Throne of Jade / Нефритеният трон
3. Black Powder War
4. Empire of Ivory
5. Victory of Eagles
6. Tongues of Serpents
7. Crucible of Gold – ETA 2012

4 thoughts on “Наоми Новик: Нефритеният трон

  1. А видя ли как нагло са поставили Очаквайте скоро Black powder wars на разделителчето в книжката , едно такова зарибяващо и обещаващо, все едно утре ще я направят, а според опита ми – поне годинка ще мине до следващата Новик, най-вероятно – много повече. И са издали сега и втора част на онзи ужас Тунели – зачетох я в безплатния откъс и ми призля, как точно решиха точно нея да доиздадат? Както са тръгнали, ще имаме скоро продължение на Робърт Станек, помни ми думата…

    Like

    1. Ммм, аз съм с оригиналното издание на първите четири книги – получих ги като подарък още преди няколко години, така че съм пропуснала разделителя.
      Изобщо политиката на издаване е едно към гьотере.

      Like

  2. Напълно съм съгласна! Прочетох първата книга преди вече ми се струва цяла вечност, останах очарована, започнах да търся следващите, и след няколко месеца разпитване и чакане, просто си ги купих на английски…
    Е, втората книга ме разочарова, мудно ми вървеше, някак черно-бели бяха представени нещата и ми се стори в пъти по-слаба от първата, така че Black Powder War така и си седи, събира прах и чака някой хубав ден да се окажа с повечко свободно време.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s