автор: Траяна
Със Some Girls Bite Клоуи Нийл поставя началото на поредицата си за Чикагските вампири. Представете си, че преди няколко години вампирите са разкрили съществуването си. В пост-Хари-Потър ерата човечеството изпитва по-скоро любопитство отколкото страх. Все пак вампирите са обаятелни, саморегулират се чрез феодолна система на Родове и не пият човешка кръв. Е, с изключените на чикагския род Кадоган. Така или иначе ШП обича своите вамири.
На Мерит не й пука много за тях, защото си има часове по средновековна литература в университета. До онази нощ, когато неизвествен вампир я напада в парка, а друг я превръща във вампир,за да я спаси. Всичко се прецаква – Мерит е изгонена от университета, има слънчева алергия, родителите й за пореден път я обвиняват, че е недостойна за семейството, а на всичкото отгоре се очаква да бъде и някакъв безмълвен миниън на Главата на Рода – супер секси и супер високомерния Етан. Как пък не! Първа глава от Канона е озаглавена – „Как да обслужим Господаря си”. Сериозно? Този канон най-вероятно не е обновяван от Средновековието. Мерит надява бойко доспехите си – дънки и модерен топ, разбира се не в стила и цветовете на рода Кадоган, и се отправя към къщата им, за да си каже мнението по темата за обществения им строй.
Some Girls Bite не е нищо особено като стил или идейност. Общо взето доста се слива с останалите книги в жанра на ърбън фентъзито. Не е лоша книга, просто не е впечатляваща. Като цяло опитите за хумор на Клоуи Нийл ми се виждаха доста пресилени, макар че имаше няколко сцени, на които се позасмях доволно. Оригиналност в цялия сетинг е идеята, че вампирите доброволно са се отказали от човешката кръв и всички гледат отвисоко на рода, който все още си похапват от табу-манджата. На фона на политическите игри на вампири се развиват и проблемите на останалите свръхестествени същества – върколаци, вещици, нимфи, ангели, демони. Засега всички си траят, че съществуват, и изчакват да видят как ще потръгнат нещата за кръвопийците.
Въпреки липсата си на нови идеи, романът е ритмично написан и действито не увисва в скучни моменти. Мисля да дам шанс на поредицата и с втория роман, но не точно веднага.
Поредица Chicagoland Vampires:
1. Some Girls Bite
2. Friday Night Bites – ревю
3. Twice Bitten
4. Hard Bitten
5. Drink Deep
6. Biting Cold – ETA 2012
Приумици 
Pingback: Клоуи Нийл: Някои момичета хапят | Bulgarian Blog
Аз доста харесвам поредицата. Вярно, не е нещо умопомрачително, но като цяло е приятно, лековато четиво, дори с малко по-сериозни моменти. Много се кефя на екшън сцените – като в хонгконгски филм са 🙂
Може би най-големият плюс на поредицата е, че е последователна и поддържа нивото във всичките си книги, няма някакви рязки спадове на качеството. Отделно продължителната сюжетна нишка си се точи неусетно и приятно (в първа книга май дори не личи, че има такава), макар и без някакви мега драми. Е, може би само една в 4-та книга, „Hard Bitten“ (объркан ти е малко списъка с книги), но вече при наличие на 5-та книга, мога да дишам спокойно.
Дано прочетеш и останалите и да споделиш мнение…
ХаресвамХаресвам
Aaa, ще го оправя това заглавие, мерси.
ХаресвамХаресвам