Ейдриън Чайковски: Империя в черно и златно


автор: Траяна 

Винаги съм се чудела как точно съвременните фентъзи автори решават да започнат поредица от десет книги. В смисъл – дали се събуждат една сутрин с някаква идея в главата и започвайки да пишат установяват, че за да развият въпросната идея ще трябва да произведат от 4 до 10 хил. страници текст? Или пък просто решават, че през следващото десетилетие искат да се занимават само с един проект и затова трябва да измислят и развият света си в десет тухли? Ако сред читателите на този блог има автор на епично фентъзи, ще се радвам да получа отговор. Не съм иронична – просто ми е любопитно.

След Мартин и Ериксън се бях заклела да не започвам поредици с повече от 3 книги. Толкова и успях да се сдържа. Ревютата за творбите на Илона Андрюс, Патриша Бригс и Карън Мари Монинг – говорят сами по себе си.

Сега подхващам и епоса на Ейдриън Чайковски – „Сянката на Умелите”. Поредицата действително е замислена като десеттомник, комбинация от четирилогия и две трилогии, като вътрешното разделение се постига със смяна на гледните точки.  В момента на английския пазар излиза седмият том, а в България издателство „Бард” публикуваха първите три книги в рамките на една година. Да се надяваме, че няма да правят прекалено големи паузи издаването на отделните романи.

„Империя в черно и златно” ми хареса. Много. В оригинал се чете изключително бързо, основно защото Чайковски  не се отплесва в отвлечени философии или размисли. Всички описания на света, всички разсъждения на героите са поставени на мястото си, стегнати  и допринасят за изграждане на представата на читателя за света или характера на действащите лица. Всичко ми беше разяснено в големи детайли и не се почувствах нито за момент неориентирана в гигантския фентъзи свят.

Фентъзи-сетингът е уникален по рода си. Всички разумни видове са хора, но всяка раса има свои физически, психически и политически особености, които са резултат на „сроденост” с някое от гигантските насекоми, които са делели пространство с древните. Например войнствените мравко-сродени обитават огромни градове и поддържат мисловна връзка помежду си. Водните кончета са най-добрите летци; тромавите и издръжливи бръмбаро-сродени са най-добрите занаятчии и учени, а паяко-сродените са матриархат и могат отчасти да контролират чуждо съзнание. Способностите на отделния индивид във всяка раса могат да бъдат различни, според това доколко са овладели древен метод на медитация, чрез която да тренират.

В Равнините кипи техническа революция. По-младите раси на Умелите (бръмбари, мравки и мухи) са използвали инженерните си способности  преди векове, за да извоюват свобода от своите господари – нощните пеперуди, паяците и богомолките. Днес равнинците са стигнали до ерата на парата и предстои пускането на първия влак между две държави-градове. И докато старите врагове на Умелите – вярващите в магията и мистицизма нощни пеперуди и  богомолки са се скатали тихо и кротко в уединените си територии, а паяците плетат мрежа от интриги на юг, то от североизток се задава нов играч. Империята на осо-сродените жадно поглъща градовете държави на мравките и почти е овладяла земите на Неумелите водни кончета, за които обаче никой  не знае много и затова никой не се вълнува.

Освен Стенуолд Мейкър – бръмбаро-сроден, който от двайсет години държи пред своите съграждани една и съща реч – „Империята на осите е опасна и ще ни завладее, за да ни превърне в роби.” И понеже никой не го взема насериозно, Стенуолд е изградил шпионска мрежа, за да се подготви при офанзивата на осите.

Врагът обаче вече чука на портите. Стенуолд и малката му групичка ученици се отправят към съседният град, за да събере информация за следващата стъпка на империята.

Замисълът на Ейдриън Чайковски наистина е мащабен и много се надявам да не се затлачи в следващите романи в твърде големи описания на света, или да изостави главните герои и да подхване странични сюжетни нишки. В „Империя в черно и златно” действието се води от гледна точка на осем различни герои, което ми се струва напълно достатъчен брой „камери”. Още повече, че единият от разказвачите е имперски шпионин и предоставя и друга гледна точка освен „Империята е гаден агресор и поробител”.

При всички положения ще чета и следващия роман в поредицата.

Ваш верен военен кореспондент от Равнините,
shannara

Поредица „Сянката на Умелите”:

1. Empire in Black and Gold / Империя в черно и златно
2. Dragonfly Falling / Разединени равнини – ревю
3. Blood of the Mantis / Кръвта на богомолката
4. Salute the Dark
5. The Scarab Path
6. The Sea Watch
7. Heirs of the Blade – ETA 2012

8 thoughts on “Ейдриън Чайковски: Империя в черно и златно

  1. и аз винаги съм се чудел защо повечето фентъзи писатели почват да пишат грамадански поредици, а някои дори не доживяват да ги завършват (както това стана с Робърт Джордън). На мен ми писват още след първата, най-много втората.

    Сеттингът ми напомня леко на световете на Чайна Миевил, там също имаше много странни насекомо-подобни съшества, а изглежда че и сексът с тях не е лош😀 Определено ме заинтригува🙂
    Вчера се чудех коя книжка да си взема, дали на Чайковски или на Зотов (славянските фамилии са на мода), взех си Зотов, но май вече съжалявам (добре че ми подариха 3 книжки на Пратчет вчера🙂

    Like

  2. Ех, защо – всички имат ипотека да изплащат и алчни жени да издържат, ако могат и стотомници ще правят , ама на , умират лесно… Затова епичните автори трябва да отпочват с писането къмто 10 годишни, че да са натрупали доволно капитал и да не се налага други да им дописват поредиците пост мортем ( братя, внуци, зетьове и прочие …). Аз съм абсолютно сигурна, че Мартин ще го дописва някой – толкова нездравословен ми изглежда, че направо го виждам полегнал до Джордан…Ама алчност, на… Колко пък тонове нови идеи и невероятни обрати може да изисква един сюжет – като човек има различни идеи, да ги ползва в различни светове, герои и сетинги – ето това си е предизвикателство, да цедиш аудиторията с още от съвсем съвсем същото не е хипер творческо.

    Like

  3. Щом тази ти е харесала толкова, изчакай да видиш втората. Ревюто е хубаво, но без да се заяждам, защо си писала „бръмбъри“?

    Like

    1. Ми.. (изчервяване) – сега ще си го поправя тихичко. Не знам защо съм си мислела, че се пише с двета ъ-та, но благодаря за коментара.
      И не, Филип Рот не съм чела. Мисля, че lammoth беше пуснал ревю за тази книга, и честно казано ми се стори отвъд шантавостта.

      Like

  4. Имам и трите книги от поредицета издадени на български и трите бяха супер и чакам да пуснат четвъртата. Ще съм много благодарен ако някой знае да каже нещо за датата на издаване на 4 книга?

    Like

    1. За сега няма никаква индикация от страна на Бард. Но е логично поне четвъртата да пуснат, колкото да завършат първата вътрешна поредица.
      Предполагам, че за момента най-много бързат „Танц с дракони“. Което не пречи да работят и по четвъртата на Чайковски – преводачите са различни.

      Like

  5. До сега са издадени 4 книги от тази серия (издателство Бард) последната си я купих от хеликон преди 2+ години. Почти ги бях забравил докато не видях тази статия. Сагата се очертава много добра, въпросът е, че явно няма преводачи които да наваксат с другите 3 книги…

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s