Сюзан Колинс: Сойка-присмехулка

автор: Траяна 

От корицата на книгата: Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря.

Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка – символ на въстанието – каквато и да е цената лично за нея.

Ревюто: Това не е просто краят на трилогия за тийнеджъри. Това, хора, е велика кулминация, която може да бъде написана само от истински талант. След прочита на „Възпламеняване” имах огромни съмнения дали авторката ще успее да завърши трилогията по подходящ начин. Разбирайте – логичен и кървав, без никаква милост.  ДА. Сюзан Колинс ми даде точно това, което е нужно, за да запомня поредицата.

„Сойка-присмехулка” изкарва цялата поредица от жанра на YA литературата. Романът много повече се доближава до военен и психологически трилър, отколкото до стандартната „омекотена и подсладена” литература за подрастващи. Вече похвалих Колинс, че умее да поставя на фокус мъжделивата граница между „етично” и „неетично”. Със „Сойка-присмехулка” тя затвърди мнението ми, за психологическите ѝ познания.

Книгата е ужасно натоварваща и трагична. От онези творби, които не ви карат да плачете, а да се почуствате смазани от нещастие. Защото знаете, че сюжетът неизбежно е следвал жестоката логика на действителността и няма начин да получите захаросан край.

Мога само да се надявам сценаристите на холувудската екранизация да не се отклонят от оригинала, както обичайно правят и да създадат същите напрегнати и трагични сцени, каквито писателката е описала.

Поредица „Игрите на глада”:

1. Игрите на глада – ревю
2. Възпламеняване – ревю
3. Сойка-присмехулка