Лиш МакБрайд: Прегърни ме, некроманте


автор: Траяна 

Сам, въпреки истински величественото си име – Соуин Корвус ЛаКроа, води най-обикновен живот.  Когато си в двайсетте, отпаднал от колежа, и все още работиш в заведение за бързо хранене, нямаш други грижи освен да не те хванат ченгетата, защото караш по тротоарите скейтборд. Така де, поне докато не счупиш предния фар на лъскав автомобил, чиито собственик се оказва силно гаднеещ некромант без никакви скрупули.

Hold Me Closer, Necromancer ми бе пропоръчана като необичайно ърбън фентъзи и се оказа точно такова. Има нещо особено чаровно в главен герой, който по същество е лишен от амбиция неудачник, но пък гледа Монти Пайтън и всъщност е добър, защото така е възпитан. Много книги от жанра започват с това, че на най-обикновен човек му се случват свръхестествени неща. Обикновено героят/героинята в тези случаи доста бързо се адаптира и започва да се бори със злодея, като използва суперсилите си. В случая на Сам нещата изобщо не се получават така. Злият некромант Дъглас мачка всички около себе си, какво остава за някакво смотано хлапе, което знае единствено как да прави хамбургери и при това е вегетарианец.

Освен че романът е наситен с хумор, прекрасно балансиран откъм действие-описание-диалози, той е и самостоятелен.  Глътка свеж въздух сред многотомните поредици в жанра.

Препоръчвам като прекрасно лятно четиво.

П.П. Жега, мозъкът ми отказва да прави каквото и да е. Поради засилен поток на бира и социални контакти, не очаквайте много ревюта този или следващия месец. Обещавам повечко активност след завръщането ми от плажа, където възнамерявам да се отдам на спане, четене и нещо, което езотерично настроените индивиди наричат слънцеедство, а аз – опит за правене на тен различен от офисно болнава бледост.

3 thoughts on “Лиш МакБрайд: Прегърни ме, некроманте

  1. В последните няколко дни изчетох много за Некромансер. Чак ми е интересно как така една тема става актуална и е на устата на всеки .. На мен ми прилича на някакво масово явление както при птиците в полет или нещо такова. Даже имам един приятел, който иам теория, че и при хората има някакви инстинкти за масови реакции в един и същи момент. Както и да е.. фън да става :))

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s