Даринда Джоунс: Първият гроб отдясно

автор: Траяна 

Анотация на издателя: Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата ѝ е да ги убеди „да влязат в светлината“. Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно…

Ревюто: Когато току-що съм приключила с прочита на роман вървял прекрасно до към последната четвърт и сринал доброто ми впечатление само за половин страница текст, ми идва не само да плюя по адрес на автора, но и да храча. Обаче в опит да бъда много дзен, ще се постарая да не съм груба и необоснована.

Първо и преди всичко (и специално за Ана Хелс) искам да изтъкна, че въпреки кифленската корица, главната героиня не е тестено изделие. По-скоро притежава добре развито самочувствие, позволяващо ѝ да гледа на света и себе си през призмата на саркастичния непукизъм. Понеже тя е Мрачния жътвар още от детските си години, и си е свикнала да бъде странна, на читателя му е спестена драмата „Като виждам мъртъвци, значи ли че съм луда?”. Което е хубаво, защото обикновено, когато героинята е единствената със свръхестествени способности, голяма част от книгата преминава в душевните ѝ клизми по темата.

Тук тези дилеми са сменени с разсъждения по въпроса какво точно представлява любовникът-фантом от виденията на Чарли. Представят ни го веднага.

Още първата глава ни облъхва с аромат на горещ секс, или поне на секс, който прави опити да е горещ. В смисъл – при мен ефектът на въпросната сцена беше по-скоро отблъскващ. Обичам да чета такива неща, едва след като участниците във въпросната сцена са се ухажвали дълго и проблемно. Остарялата ми (морално и физически) цинична романтичност в доста случаи е голяма пречка при прочита на любовни сцени без предистория.

Ааа, да, разсеях се. Пишех за любовната тръпка на героинята. Той, разбира се надминава по хубост всички останали левенти в романа, е…, кхъм, люби се просто превъзходно, раздава го мистериозно, и прави още нещо, което главните герои в ърбън фентъзи романите обикновено правят, но ще го премълча, за да не пусна спойлер.

Дотук ревюто изглежда леко подигравателно. Всъщност романът е приятно и увлекателно четиво. Случаят, който Чарли разследва – убийствата на трима адвокати от една кантора е много интересен и заплетен. Комбинирано с гореспоменатия сарказъм на героинята, полицейското разследване превръща „Първият гроб отдясно” в приятна кримка.

И ако авторката се беше спряла само на тези идеи – криминале и саркастичен, happy-go-lucky Мрачен жътвар, сигурно щях да възхвалявам романа. За мое най-голямо съжаление Даринда Джоунс реши да намеси христианска митология почти в последния момент. Да, имам проблеми с христианската митология във фентъзито, защото считам че идеята „Абсолютно Добро vs. Абсолютно Зло” е сдъвквана и предъвквана от хиляди писатели в хиляди произведения. Единствено сивата гама в черно-белия свят може да превърне предвидимото клише в увлекателен роман. В „Първият гроб отдясно” нямаше време двата цвята да се поразмият един в друг.

Мисля, че ще дам шанс на „Вторият гроб отляво”, когато излезе, именно с надеждата, че Даринда Джоунс ще развие нещата в правилна посока.

Поредица „Чарли Дейвидсън”:

1. Първият гроб отдясно
2. Вторият гроб отляво – ETA 2011
3. Третият гроб право напред – ETA 2012