Рей Бредбъри: 451° по Фаренхайт


автор: Траяна 
Съществува огромна разлика между
човек, който нетърпеливо желае да прочете книга,
и уморен човек, който желае книга за четене.
Г.К. Честъртън

Определят „451° по Фаренхайт” като антиутопия и съвременна класика не само в научнофантастичния жанр. Не за друго, а защото е една от онези книги, които са тежки, трудносмилаеми и карат колелцата в главата на читателя да се задвижат. Поне при мен се получи така.

Това не е книга за книгите.

За мен „451° по Фаренхайт” е роман за цензурата и себичното очуждение на индивида. Основно, защото тук Бредбъри не е нежният, меланхоличен и човечен писател на „Марскиански хроники” или „Вино от глухарчета”. Тук той е гневен пророк, прозрял още през 50-те, че празните, масови забавления (примерът му е телевизията) могат да отдалечат седналите в една стая хора на светлинни години един от друг. Двама души могат да гледат филми, да ходят на концерти или дори танцуват заедно, и пак никой  от двамата да не попита „Как си? Щастлив/-а ли си? Има ли нещо, което мога да ти дам?”

Днес е още по-лесно да се не общуваме, докато поддържаме контакт. Фейсбук прави всеки от нас истински център на вселената. Замислете се само колко по-лесно е да пуснете линк на собствената си стена и да чакате коментар от „приятели”, вместо да го пратите на един единствен човек и да драснете – „Хей, понеже се интересуваш от картини, погледни този сайт – много е красив и информативен. Мисля, че ще ти хареса.”

Но и книгите не са онова, което задължително ни сближава. Не само смъртта е занимание самотно. Четенето  – също.

Защо тогава книгите са важни? Защото дават знания? Защото са бягство от сивото ежедневие?

Не.

Защото в изолираното пространство, в което съществуват само читателят и думите на автора, се ражда любопитството към хората и света около нас. Истинските, значими, книги не дават отговори, те задават въпроси. Както казва мъдрият професор от романа: „Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една с друга отделните части на вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.”

P.S. Просте за това, че се получи по-скоро есе отколкото ревю. Книгата е такава. Ето ви и друг опит за ревю клонящо към есе, ако не ми вярвате.

P.P.S.  А вие как сте? Мислите ли, че „451° по Фаренхайт” е книга за книгите?

Advertisements

7 thoughts on “Рей Бредбъри: 451° по Фаренхайт

  1. За тази книга или пишеш есе и си изливаш душата, или пишеш друга книга 😉
    Чудесно есе.

    Like

  2. Според самият Бредбъри „451…“ Е книга за книгите и по-точно книга за пагубното влияние на техниката и съвременна култура върху индивида и книгите – с други думи той пише за това как телевизията може да затрие литературата. Това е идеята на самия автор.

    Сега вече какво се е получило в крайна сметка е отделен въпрос. Но и затова литературата е изкуство, защото всеки може да си я интерпретира както пожелае. И мога да кажа, че твоята интерпретация ми хареса 🙂

    Like

    • Заради неправилния пълен член и пропуснатата запетая се извинявам и поздравявам с нещо старо, но забавно и златно:

      Like

  3. Страхотен текст! Трябва да прочета отново тази книга, определено :))

    Like

  4. Не мисля, че книгата е точно книга за книгите. Книгите са в случая олицетворение на човешкият разум и свобода.
    Книгата е невероятна наистина както всички антиутопии, които разкриват гротескно човешкото безумие, тоталитарните режими, осакатяването на човешкия дух.

    ПП Страхотно есе. Чудесно че, че ти идва вдъхновение да пишеш. (Прощавай, че говоря на ти – покрай текстовете на Рамщайн, които уча от твоя блог, някак си се „спиятелих“ с теб :))

    Like

    • Мерси. Радвам се, че преводите са полезни на хората. И на „ти“ е напълно достатъчно.

      Сега започвам да се чудя коя ще ми е следващата антиутопия. Мисля, че по-натам ще е The Handmaid’s Tale от Маргарет Атууд.
      Други идеи и препоръки?

      Like

  5. Някои, за които се сещам са “ Ние“ на Евгени Земятин, „1984“ на Джордж Оруел, „Прекрасният нов свят“ на Хъксли… Да призная, чела съм ги преди доста години и то в близък период и бъркам съдържанието им. Сливат ми се и не винаги съм сигурна кой спомен, от коя книга е. Някъде из спомените ми може да се крият и още… Тази на Маргаред Атууд не ми е позната… ще си я потърся 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s