Джордж Р. Р. Мартин: Гибелта на светлината

От началото на годината насам поддържам строг читателски режим опитвайки  се да наваксам с по-стари фантастични романи. Образователна политика: Разреждане на ърбън фентъзи романите със „сериозни четива”. За съжаление нито една от прочетените тази година фантастики не достигна почетната позиция „мой тип книга” т.е. „книга за препрочитане”. Доволна съм, че в средата на година попаднах на такава и съвсем не съм изненадана, че авторът ѝ се оказа Джордж Мартин, който е толкова талантлив и толкова муден писател, че едновременно го обожавам и ненавиждам.

Dying of the Light е първият опит на Джордж Р. Р. Мартин в дългата форма. Бих казала доста успешен предвид факта, че творбата му е сред финалистите на Хюго и наградите на сп. „Локус” през 1978 г. И в двата случая „Гейтуей” от Фредерик Пол получава статуетките, но така или иначе романът на Мартин съвсем заслужено привлича вниманието на публиката.

Преди половин век свободно плаващата из космоса планета Уорлорн е навлязла в гравитационното поле на система от пет звезди. Населението на близките планети тераформира Уорлорн, и всяка раса построява свой град, чиито разкош трябва да засенчи този на съседния. За няколко десетилетия на планетата се провежда шумен и разточителен панаир. Днес Уорлорн бавно се отдалечава от системата звезди, флората и фауната постепенно умират, а разумните видове са се изнесли към родните си светове.

Когато Дърк т’Лариен получава нишан от старата си любов Гуен Делвано, той се отправя към Уорлорн, за да спази обещанието си, ще ѝ помогне без въпроси и без да иска нищо в замяна. Разбира се, таи в себе си надеждата, че ще може да възобнови връзката си с „неговата Джени”, и че това ще му върне собственото Аз, изгубено след раздялата с нея. Разочарованието му е пълно – Гуен не само се държи затворено и дистанцирано, но освен това е и омъжена за кавалареца Джаан Викари. Обхождайки студената и изоставена планета заедно с Гуен, Дърк открива, че бракът ѝ не може да бъде наречен щастлив. Тя е собственост на Джаан, поделяна с неговия тейн (кръвен брат) Гарс, който постоянно я унижава. Гуен е роб на войнствената, ретроградна култура на Кавалар. Дърк изпада в недоумение – дали Гуен го е повикала, защото иска да избяга от този полигамен брак, или просто за да ѝ помогне в работата ѝ на еколог?

Малко писатели могат да вземат фабула на сапунена опера и да я превърнат в нещо много повече от сополива драма. Мартин определено е от тях. Само за седмица време, всеки от героите трябва да разреши вътрешна дилема, която ще го промени завинаги. Докато Дърк търси себе си и някакви морални устои, Гуен се бори за свобода, а Гарс се сблъсква с несъвместими с каваларския кодекс на дуела понятия като „приятел” и „любов”. Джаан… Джаан се превръща в трагичен герой от онези, които срещаме в класическите романи.

Dying of the Light е елегия за края на една планета, за края на традиционното общество на Кавалар, за края на любовта и приятелството, за края на способностите ни да приемаме и разбираме чуждата етика. Колкото и да ненавиждам помпозния епитет „непреходен”, мисля да го прикача към този роман, защото Мартин задава един въпрос, който винаги ще вълнува човечеството: „Кое ни прави човеци?”