Джордж Р. Р. Мартин: Гибелта на светлината


От началото на годината насам поддържам строг читателски режим опитвайки  се да наваксам с по-стари фантастични романи. Образователна политика: Разреждане на ърбън фентъзи романите със „сериозни четива”. За съжаление нито една от прочетените тази година фантастики не достигна почетната позиция „мой тип книга” т.е. „книга за препрочитане”. Доволна съм, че в средата на година попаднах на такава и съвсем не съм изненадана, че авторът ѝ се оказа Джордж Мартин, който е толкова талантлив и толкова муден писател, че едновременно го обожавам и ненавиждам.

Dying of the Light е първият опит на Джордж Р. Р. Мартин в дългата форма. Бих казала доста успешен предвид факта, че творбата му е сред финалистите на Хюго и наградите на сп. „Локус” през 1978 г. И в двата случая „Гейтуей” от Фредерик Пол получава статуетките, но така или иначе романът на Мартин съвсем заслужено привлича вниманието на публиката.

Преди половин век свободно плаващата из космоса планета Уорлорн е навлязла в гравитационното поле на система от пет звезди. Населението на близките планети тераформира Уорлорн, и всяка раса построява свой град, чиито разкош трябва да засенчи този на съседния. За няколко десетилетия на планетата се провежда шумен и разточителен панаир. Днес Уорлорн бавно се отдалечава от системата звезди, флората и фауната постепенно умират, а разумните видове са се изнесли към родните си светове.

Когато Дърк т’Лариен получава нишан от старата си любов Гуен Делвано, той се отправя към Уорлорн, за да спази обещанието си, ще ѝ помогне без въпроси и без да иска нищо в замяна. Разбира се, таи в себе си надеждата, че ще може да възобнови връзката си с „неговата Джени”, и че това ще му върне собственото Аз, изгубено след раздялата с нея. Разочарованието му е пълно – Гуен не само се държи затворено и дистанцирано, но освен това е и омъжена за кавалареца Джаан Викари. Обхождайки студената и изоставена планета заедно с Гуен, Дърк открива, че бракът ѝ не може да бъде наречен щастлив. Тя е собственост на Джаан, поделяна с неговия тейн (кръвен брат) Гарс, който постоянно я унижава. Гуен е роб на войнствената, ретроградна култура на Кавалар. Дърк изпада в недоумение – дали Гуен го е повикала, защото иска да избяга от този полигамен брак, или просто за да ѝ помогне в работата ѝ на еколог?

Малко писатели могат да вземат фабула на сапунена опера и да я превърнат в нещо много повече от сополива драма. Мартин определено е от тях. Само за седмица време, всеки от героите трябва да разреши вътрешна дилема, която ще го промени завинаги. Докато Дърк търси себе си и някакви морални устои, Гуен се бори за свобода, а Гарс се сблъсква с несъвместими с каваларския кодекс на дуела понятия като „приятел” и „любов”. Джаан… Джаан се превръща в трагичен герой от онези, които срещаме в класическите романи.

Dying of the Light е елегия за края на една планета, за края на традиционното общество на Кавалар, за края на любовта и приятелството, за края на способностите ни да приемаме и разбираме чуждата етика. Колкото и да ненавиждам помпозния епитет „непреходен”, мисля да го прикача към този роман, защото Мартин задава един въпрос, който винаги ще вълнува човечеството: „Кое ни прави човеци?”

9 thoughts on “Джордж Р. Р. Мартин: Гибелта на светлината

  1. Само ме притеснява, че не видях много фантастика май в описанието😦 Историята звучи интересно и предполага емоционални обрати, но какво я вписва в жанра?

    Иначе – не ти ли харесаха „Игрите на глада“? Мен тази поредица ме разби!

    Like

  2. Книгата е с изцяло фантастичен сетинг – чужда планета, извънземна флора и фауна. Оттам минаваме през елемента с напредналата технология – в романа всеки от градовете е описан много подробно, има доста видове оръжия. И преди всичко – има сблъсък на няколко различни цивилизации от различни планети. На мен това като фантастичност ми стига.🙂
    „Игрите на глада“ – изчетох първата, хареса ми много, но нямам намерение веднага да задълбавам в следващите две. Сега довършвам Magic Slays, която чакам от декември насам.

    Like

    1. 🙂 Явно ще трябва да пробвам таз книжка, макар да не съм лют фен на фантастиката…

      Не знам как си успяла да се въздържиш от „Игрите“, аз просто ги вдишах…

      Заинтригува ме с тази Кейт обаче, явно много ти е на сърце. Как е като съпоставка с Анита, Кити, Кат, Мърси?

      Like

      1. Опасявам се, че от четирите гореспоменати героини Кат(на Джанин Фрост предполагам) и Анита изобщо не ми харесаха. Джанин Фрост ме изгуби на втория си роман и нямам никакъв спомен какво точно беше в тези две книги, освен че бяха предвидими и нищо не се случваше освен секс.
        Що се отнася до Лоръл К. Хамилтън – подготви се за шок.
        Издържах „Престъпни удоволствия“ само до към 2/3 от романа и ми втръсна от многото точене на лиги. Романи, в които се опитват да ми пробутат мъртвец за сексапилен мъж, не могат да ме спечелят, та ако ще на въпросния мъртвец да му вържат панделка на оная работа. Сори. По същата причина не чета и зомби романи.

        Мърси Томпсън е сющо толкова любима поредица колкото и тази за Кейт. Обаче 5-та книга беше слаба, 6-та издаяни на хумор. За разлика от нея поредицата за Кейт Даниелс става все по-добра. Остават ми само стотина страници до края на Magic Slays, после препрочитам отново и гриза нокти до догодина. Междувременно ще се утеша с третия роман от поредицата On the Edge през ноември.

        Like

  3. Е, айде сега – муден🙂
    Я какви големи тухли е написал. Те с мудност не се пишат.
    А не може всеки да е като Азимов (който е писал с четирите си крайника 4 различни книги едновременно, според някои😀 )

    Like

  4. писала ли си по щафетите, които се въртят във Фейсбук? Просто ми е любопитно да знам кои са ти любимите писатели, книги и т.н.🙂

    Мартин не ме кефи особено, надявам се да не ме биете с неговите тухли заради това😛

    Like

  5. звучи много интересно и джакванс-ско🙂 може би с този роман ще го почна Мартин. досега само разкази и повести съм чел.

    Like

  6. @ Божо: Е де, 1200 страници за 5 години – това прави… колко? 240 страници на година т.е. по-малко от страница на ден? Това, ако не е мудно, не знам какво е.

    @lammoth: Тцъ, там много не се подвизавам. Можеш да провериш в goodreads какво чета, препрочитам и планирам да чета, както и най-различни категории включително „любими“ :)Линкът е в дясно на началната страница.

    @ Владо: Не знам дали е джакванс-ко(още нищо не съм му чела), но определено е силвърбърг-ско, и значи ще ти допадне.

    Like

  7. Шанара, знаеш, че пичът изпипва дълго време, а не, че пише мудно. Силно се съмнявам да може да се извадят някакви големи фалове от „Песента“, както и беше с първите пет книги от „Тъмната кула“, после натиснаха Кинг да побърза с последните две и видяхме какво фиаско стана. Не че и защитавам Мартин, ама като излизат книгите поне личи, че е пипано кадърно и професионално и с мисъл за цялото, вместо някаква недообмислена боза.

    По темата: хубаво ревю си написала за „Гибелта на светлината“, което прави книгата да изглежда доста примамлива.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s