автор: Траяна
От корицата на книгата: В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията.
Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта – и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.
Ревюто: Издаването на този роман в България през 2009 г. мина незабелязано от моя милост. Дори бях леко изненадана, че имаме издателство „Екслибрис”, когато най-после забелязах романа в книжарница „Пингвините”. Не се втурнах веднага да чета „Игрите на глада”, въпреки многото положителни ревюта. Основната причина е, че ме отблъскваше идеята да чета кавър на „Гладиаторите на Есмералда” и „Бягащия човек”. Шекли се е сетил за гладиаторски игри още през 1965 г., Стивън Кинг е написал своя вариант по темата включително риалити шоу елемента през 1982 г. Схващате идеята – какво може да добави една иначе непозната авторка?
Отговорът е – съспенс. Не съм очаквала, че една един роман предназначен за тийнейджъри, може да бъде напълно лишен от безсмислени любовни драми и да бъде толкова увлекателен. Да любовна история има, но тя не се пречка на участниците в Игрите, защото те си имат доста по-сериозни проблеми. Като да оцелеят и да се научат да убиват…
Залепнах за монитора си още от втора глава на романа и не съумях да се отделя от него, докато не стигнах края. Без да има очевидна промяна в темпото на сюжета, Сюзан Колинс неусетно успя да ме навие като пружина от напрежение. Най-странното в целия роман е, че оцелелите успяха да си останат симпатични, въпреки че избиха съперниците си. Писателката притежава прекрасен усет за това какво читателите биха възприели като етично и какво – не. Браво, Сюзан! И благодаря за тръпката.
Продължението – ще се чете, а предстоящият филм ще бъде гледан.
Поредица „Игрите на глада”:
1. Игрите на глада
2. Възпламеняване – ревю
3. Сойка-присмехулка – ревю
Приумици 
За любител предимно и основно на класически си фентъзита като мен, ще ми дойде ли твърде сай-фай, или е четимо независимо от предпочитанията?
ХаресвамХаресвам
Затрудняваш ме, защото така и не съм стигнала до консесус по въпроса къде минава границата между двата жанра.
Според мен романа ще ти допадне, с уговорката че не знам дали няма да се издразниш от глаголното време – на английски е в сегашно просто(предполагам в превода също запазват сегашното време).
„Фантастичното“ в романа се изчерпва с представата, че цял един континент се подчинява на един град и ежегодно принася в жертва по един младеж и девойка. Останалото е психология, съспенс и екшън. И героинята не е кифла.
ХаресвамХаресвам
С туй последното ме спечели 🙂 Ще я налазя в най-скоро време поредицата.
ХаресвамХаресвам
Има ли ги книжките онлайн?
ХаресвамХаресвам
Освен „Игрите на глада“, Сюзан Колинс е написала и „Подземни хроники“ – поредица, която е нещо като предшественик на „Игрите“.
Думи на Деница Райкова – преводач:
„“Хрониките“ притежават същата привлекателна сила като „Игрите“, същата невъзможност да оставиш книгата, след като веднъж си започнал да четеш.“
Затова решихме да направихме групата „Искаме „Подземни хроники“ от Сюзан Колинс на български!“:
http://www.facebook.com/groups/404636266319656/
ХаресвамХаресвам
Pingback: Книгозавър – Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс