Dark and Stormy Knights


автор: Траяна 

Понеже нямах търпение да се сдобия с нова история за Кейт Даниелс (ДА! Само две седмици остават до издаването на Magic Slays!), реших да си поръчам антологията Dark and Stormy Knights. Още повече, че съставителката на сборника П. Н. Елрод се бе справила перфектно с Strange Brew.

Няма да крия обаче, че разказът на Илона Андрюс е основната причина да си поръчам сборника. A Questionable Client е предистория на поредицата за Кейт и описва срещата ѝ със Саймон – шейпшифтъра, потомък на леден великан, нордически бог и човек. Андрюс е създала чудесен базиран на руски фолклор разказ, пълен с динамика, битки и магия. Мафиотската организация, срещу която Кейт се бие, разбира се, също е руска. Иначе няма да е интересно.

Разказът на Джим Бъчър Even Hand е поставен във вселената на „Досиетата на Дрезден”, и е написан в първо лице. Изненадата е, че всъщност Хари изобщо не се появява. Главният герой (след като току що е гръмнал няколко информатора в главата) споделя за себе си:

„Очевидно, не съм Хари Дрезен. Името ми е нещо, което рядко си правя труда да си припомням, но през по-голямата част от зрелия ми живот, са ме наричали Джон Марконе.

Аз съм професионално чудовище.”

Въпреки обещаващата реплика, разказът не е особено впечатляващ – по същество представлява една подробно описана битка с чудовище от келтската митология.

Следващото произведение в сборника, The Beacon, е писано от съпругата на Джим – Шанън К. Бъчър и ми се стори доста по-интересно. Отново сюжетът е базиран на схемата: „появява се Добрия и смила от бой Лошия”, но поне магическата част от разказа е оригинална и героите търпят развитие.

Even a Rabbit Will Bite от Рейчъл Кейн ми направи най-силно впечатление в тази антология, защото е запомнящ се със своята различност разказ. Никакви вампири, върколаци и друга такава сволоч. Вместо това се запознаваме с последния жив Драконоубиец – жилаво и цинично бабе́, което трябва да обучи една руса, кифлеста мажоретка за своя заместничка. Освен, че се забавлявах с отношението на бабата към живота и смъртта, стратегията ѝ за убийството на последния дракон е просто гениална.

Dark Lady е дело на съставителката на сборника – П. Н. Елрод и по същество представлява добра история за мафиотските войни през 30-те в Чикаго. Срещаме дребни и едри риби в йерархията на различните групировки, търсим виновника за изчезването на огромна сума пари и участваме в класическа престрелка. А главният герой – вампир почти не се пречка на сюжета.

Разказът на Диъдри НайтBeknighted се различава от останалите в сборника, защото се съсредоточава във вътрешния свят на героинята, вместо в зрелищни битки. Разказът би бил добър, ако авторката беше се спряла само на една идея и я беше развила както трябва. Вместо това леко се заплетох в мелодрамите на героинята-художничка, полусделка с Мефистофел и податки към „Пигмалион”.

Shifting Star от Вики Патерсън не е лоша история, макар и малко наивна с опита си да внуши на читателя, че болезнените преживявания са начинът да живееш пълноценно. Проблемът е, че ако човек не е чел ърбън фентъзи поредицата на Патерсън „Знаците на Зодиака”, магическата система само може да го озадачи. Аз не съм чела романите и следователно се чувствах леко глупаво.

Rookwood & Mrs. King от Лилит Сейнткроу ми припомни какво трябва да представлява добре написания криминален разказ. Постановката е класическа – при очукан от живота и циничен частен детектив пристига красива и богата жена, която ще го вкара в неприятности. В този случай – вдовица се оплаква, че нейния наскоро споминал се съпруг нощем се появява на прозорците ѝ и я заплашва с убийство. Изключително много се зарадвах на цялостната ноар атмосфера, която се запази до нещастливо-несополивия край.

Последният разказ – God’s Creatures –  от Кери Вон е по-скоро филофофски размисли отколкото някакво реално действие. В малко градче пристига терминатор на чудовища, който трябва да проследи и убие разбеснял се върколак. Разказът по-скоро е скучноват, главно поради своята предвидимост и откровено не ме развълнува с етичните си въпроси.

Като цяло антологията Dark and Stormy Knights не е най-силната, която съм чела, но пък 5 добри от общо 9 разказа е добра статистика.

Advertisements

One thought on “Dark and Stormy Knights

  1. Ха, и аз съм се зачела сега в това. По обясними причини. Мога ли да те помоля за малко помощ? От една страна, търся кой да прочете превода на A Questionable Client. Ти като фен на Илона би могла много да ми помогнеш. Другият ми проблем е със заглавието, което е към момента буквално, но случайно да имаш предложение, което да запази играта на думи? С оглед на сюжета, а ако може и да не е спойлер… Блях!

    Жалко, че не си харесала разказчето на Кери Вон. Аз си признавам още не съм го прочела, но както и с първия разказ, той е бонус за феновете на поредицата. А аз си харесвам Кормак 🙂

    Иначе поредицата на Вики Петерсон наистина има доста необичаен и оригинален свят. Със сигурност ми направи впечатление навремето.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s