Нийл Геймън: Никога, никъде, никой

автор: Траяна 

Най-трудно пиша за романи и писатели, които наистина харесвам. Цялото хвалебствено ревю за „Никога, никъде, никой” мога да събера в възхитено-завиждащото възклицание „Мамка му, Геймън е добър!”

Тъй като не съм взимала наркотици, не мога да бъде сигурна, че ефекта им може да се сравни с този на Геймън. Мога само да предполагам, че прозата му предизвиква онова, което преживява човек при поглъщането на малки скъпи хапченца с неясен произход. Творбите му винаги ме оставят изненадана, озадачена, смаяна и възхитена едновременно. Нийл Геймън никога не ме е разочаровал. Не го направи и сега.

На корицата на британското издание, което четох, стои надпис „предпочитаният от автора текст”. Оказва се, че романът, тръгнал като сценарий за сериал, е претърпял няколко съществени редакции. Най-пълният текст е допълнен за чужденци, които не се предполага да знаят как изглежда Лондон и затова Геймън го описва в подробности.  Нямам никаква идея какво липсва или не в подозрително тънките български издания на „Прозорец” и „Бард”.

Сега ми е странно, че отлагах прочита на „Никога, никъде, никой” толкова време. Направих го, защото всички сравняват романа с „Алиса в Страната на чудесата”, „обаче в по-мрачен вариант”, а аз никога не съм харесвала особено много книгата на Луис Карол.

Горната аналогия е точна, с тази разлика, че произведението на Геймън не би било удачно за деца. „Никога, никъде, никой” е история за свят, в който митове и реалност се сблъскват и сливат. За място, където низвергнатите господстват, ангелите тананикат диско песни, а плъховете говорят. След като посетих Долен Лондон, срещнах няколко страховити и странни създания, отворих толкова много врати заедно с Дор, пазарих се на Плаващия пазар и станах рицар наред с Ричард Мейхю, мога само да кажа: трябва да се създаде нов литературен термин – „геймънова чудатост”.

Ироничното е, че не се сещам за друг автор, за чиито произведения мога да използвам въпросния литературен термин.