Шонан МакГуайър: Седефчета и розмарин


автор: Траяна 

Или аз съм се пренаситила на книги с феи, или напоследък късметът ме е изоставил. Това е поредното ърбън фентъзи, четено през април, което едвам надхвърля границата ми на поносимост.  Ако трябва да опиша Rosemary and Rue с една дума бих се спряла на „скучна”. До толкова, че нямам желание дори да я оплюя подробно в това ревю, а вместо това ми се ще да го зарежа и да забравя за този роман. Няма да го направя обаче  – мисля просто да бъда лаконична.

Въпрос:  Как научих за книгата и защо я избрах?

Отговор:  Четох хвалебствено ревю в All Things Urban Fantasy. Мисля, че вече няма да се спирам само на едно мнение преди да се хвана за ушите непознат автор.

Въпрос:  Защо романът се казва така?

Отговор:  Вероятно, защото авторката иска да покаже, че е чела Шекспир. „Седефчета и розмарин” е цитат от „Зимна приказка” и за разлика от доста шекспирови цитати няма идиоматичен оттенък. Освен това няма и никаква връзка със съдържанието на романа.

Въпрос:  За какво става дума?

Отговор:  Октобър Дей (накратко Тоби), получовек-полуфея, току-що си е върнала човешкото тяло. Преди дванайсет години, докато е разследвала изчезването на съпругата и дъщерята на своя васал, тя е била превърната в риба. Завръщането на Тоби е прието от близките ѝ с различни рекации. Докато нейният васал, херцог Силвестър, e готов да я посрещне с радост в двора си, годеникът ѝ и собствената ѝ дъщеря я загърбват. Заради последното Октобър съвсем необяснимо решава, че не иска да има нищо общо с феите и се мъчи да води човешки живот. За неин лош късмет обаче, умиращата фея Ивнинг я обвързва с кръвно проклятие. Ако Тоби не разбере кой и защо е убил приятелката ѝ, тя самата ще умре. Тоби решава да потърси помощ от своя бивш опекун и любовник – Девин.

Въпрос: Кои са положителните черти на книгата?

Отговор:  Първо и преди всичко – многото видове феи. Шонън МакГуайър се е постарала да направи книгата си отличима. Пазарът е наситен с книги за феи и авторката е била наясно с това. Тя действително успява да създаде и опише сложно и функциониращо общество на „различни” същества. Феодалната система на феите, многото дворове на чистокръвни благородници и отхвърлените мелези са добър начин романът да бъде запомнен.  Дори пряката реч е изпипана и идиомите, които феите ползват, са характерни. Второ – Тибалт. Царят на котките се появява в няколко сцени, за да изиграе доста противоречива роля – едновременно враг и съюзник на Тоби. Мисля си, че ако се превърне от епизодичен във второстепенен герой, поредицата ще дръпне напред.

Въпрос: Кои са недостатъците?

Отговор: Основният недостатък на романа произтича от основното му предимство. Цялото представяне на фентъзи сетинга в една книга от 300 страници през очите на главната героиня превръща Rosemary and Rue в огромен пролог за поредицата. Муден и ретроспективен пролог. Истината е, че МакГуайър прави една основна грешка – героинята ѝ си мисли и спомня през две трети от времето. Докогато лежи за пореден път пребита, задушаваща се, кървяща, простреляна или каквато там ѝ е драмата в момента, тя не мисли как да се изправи или изпълзи на сигурно място. Вместо това Октобър си спомня какво било като звъннала на бившето си гадже, или колко болезнено било да се види с хора от миналото си. Абее… я, у лево!

Всъщност нито в една от сцените, докато героинята агонизира, не ми стана жал за нея. Тоби e изключително неадекватна в поведението си. Логиката ѝ ми се губеше през цялото време. Тя страда за загубата на семейството си, но не си прави труда да ги види лично. Не иска да се види с васала си, който ѝ е близък приятел, защото щяло да я нарани. Тоби не търси отмъщение за това, което й е сторено, а предпочита да си лиже раните на спокойствие. С една дума – тази героиня е една от онези досадни, самосъжаляващи се, пасивно-страдалчески женоря. Единствено проклятието на Ивнинг я мотивира да си раздвижи четирибуквието.

Въпрос:  Ще чета ли продължението?

Отговор: Не. Нямам време да бъда опитно зайче в упражненията по писане на Шонън МакГуайър.

Поредица October Daye:

1. Rosemary and Rue
2. A Local Habitation
3. An Artificial Night
4. Late Eclipses
5. One Salt Sea – ETA 2011
6. Ashes of Honor – ETA 2012
7. The Chimes at Midnight – ETA 2013

3 thoughts on “Шонан МакГуайър: Седефчета и розмарин

  1. Мдаа, напълно споделям всичко казано по-горе. Книгата ми се стори дразнещо скучна, перипетиите на главната героиня въобще не успяха да ме заинтригуват, единствено Тимбалт и сюжетната линия за Рейзел бяха малък светъл лъч. Дадох й три звезди и може някой ден да се опитам да отпочна втората в серията единствено защото авторката е спечелила John W. Campbell Award for Best New Writer

    Like

  2. Доста забавно ревю, правещо тъпата книга измамно интересна. Вижда се, че става въпрос за тъпа пача в недоразвит, недообмислен и провалил потенциала си сетинг, но заради написаното цялото има едно странно очарование.

    Like

  3. Мерси за ревюто🙂 Колебаех се дали да не си я взема, но след като прочетох това, мисля, че ще си спестя мъките🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s