Робърт Силвърбърг: Лицето над водата


автор: Траяна 

При писатели с толкова дълга кариера като тази на Робърт Силвърбърг хората говорят за „периоди на творчеството.” По отношение на самия Силвърбърг тази фраза не е безмислен термин на критиците, с който да трупат обем в ревютата си. Разликата между „Време на промени”  и „Замъкът на лорд Валантайн” я схваща всеки, който си направи труда прочете и сравни тези два романа.

Първото произведение представлява социален експеримент, но и толкова гола и уязвима самота, че боли. Емблематичен роман за втория период на Силвърбърг. А Маджипурският му цикъл разкрива талантливия създател на чудни светове и бележи началото на третия му период. Не веднъж съм изказвала предпочитанията си към седемдесетарските романи на автора. Те са много по-интензивни и впечатляващи от по-късните му творби.

Може би преди да се захвана с „Лицето над водата” трябваше да погледна датата на издаване.  1991 г. – съвсем очевидно не от периода, който ми е любим. Типична за творчеството му след второто му завръщане към фантастиката книга. Майсторски написана, с прекрасна стилистика и неизчерпаемо въображение, но не особено впечатляваща.

Силвърбърг умело създава и описва Хидрос – водна планета, с разумни местни видове, които търпят малката колония човеци. По всеобхватния океан плават малобройни изкуствено създадени острови, но те не са достатъчни, за да се развие голяма популация или индустрия. Човеците са само незначителни паразити, непригоден да се впише в екосистемата вид. И когато един от тях извършва непростима грешка, цялата човешка колония на о. Сорве бива изгонена от местните обитататели, за да си търси нов дом.

Пътешествието на прокудените през океана към тайнствения забранен остров – Лицето над водата – е изпълнено с трудности, враждебни срещи с чудна флора и фауна. Под прикритието на приключеския сетинг, срамежливо надничат две от любимите теми на писателя – самотата и вярата в божествения разум. Но самият сюжет е толкова спокойно и постепенно развит, буквално удавен в изграждането на чуждия свят, че финалния климакс почти не се усеща.

Далеч, далеч от потрисащото влияние на „Време на промени”и „Книгата на черепите”.

One thought on “Робърт Силвърбърг: Лицето над водата

  1. Тази книга е четох скоро… беше предвидимо като цяло това дълго плаване в търсене на нов дом за шепата прокудени, но пък от времето на Воден свят ми харесват водни истории.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s