Робърт Силвърбърг: Лицето над водата


автор: Траяна 

При писатели с толкова дълга кариера като тази на Робърт Силвърбърг хората говорят за „периоди на творчеството.” По отношение на самия Силвърбърг тази фраза не е безмислен термин на критиците, с който да трупат обем в ревютата си. Разликата между „Време на промени”  и „Замъкът на лорд Валантайн” я схваща всеки, който си направи труда прочете и сравни тези два романа.

Първото произведение представлява социален експеримент, но и толкова гола и уязвима самота, че боли. Емблематичен роман за втория период на Силвърбърг. А Маджипурският му цикъл разкрива талантливия създател на чудни светове и бележи началото на третия му период. Не веднъж съм изказвала предпочитанията си към седемдесетарските романи на автора. Те са много по-интензивни и впечатляващи от по-късните му творби.

Може би преди да се захвана с „Лицето над водата” трябваше да погледна датата на издаване.  1991 г. – съвсем очевидно не от периода, който ми е любим. Типична за творчеството му след второто му завръщане към фантастиката книга. Майсторски написана, с прекрасна стилистика и неизчерпаемо въображение, но не особено впечатляваща.

Силвърбърг умело създава и описва Хидрос – водна планета, с разумни местни видове, които търпят малката колония човеци. По всеобхватния океан плават малобройни изкуствено създадени острови, но те не са достатъчни, за да се развие голяма популация или индустрия. Човеците са само незначителни паразити, непригоден да се впише в екосистемата вид. И когато един от тях извършва непростима грешка, цялата човешка колония на о. Сорве бива изгонена от местните обитататели, за да си търси нов дом.

Пътешествието на прокудените през океана към тайнствения забранен остров – Лицето над водата – е изпълнено с трудности, враждебни срещи с чудна флора и фауна. Под прикритието на приключеския сетинг, срамежливо надничат две от любимите теми на писателя – самотата и вярата в божествения разум. Но самият сюжет е толкова спокойно и постепенно развит, буквално удавен в изграждането на чуждия свят, че финалния климакс почти не се усеща.

Далеч, далеч от потрисащото влияние на „Време на промени”и „Книгата на черепите”.

Един коментар за “Робърт Силвърбърг: Лицето над водата

  1. Тази книга е четох скоро… беше предвидимо като цяло това дълго плаване в търсене на нов дом за шепата прокудени, но пък от времето на Воден свят ми харесват водни истории.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s