Гай Гавриел Кай: Тигана


автор: Траяна 

Ако не сте чели фентъзи от Гай Гавриел Кай, значи сте пропуснали да се докоснете до творчеството на един от най-запомнящите се писатели в жанра. Сред българските си читатели той е известен най-вече с „Лъвовете на Ал-Расан”, но „Тигана” е романът, с който канадецът пробива на световния пазар. Книгата е отличена с наградата „Аурора”, има номинация за „Световна награда за фентъзи” и е сред финалистите за наградата на сп. „Локус” в категорията за най-добър фентъзи роман.

В един измислен свят, в чието небе се преследват две луни, на един разделен между две империи полуостров, няколко отчаяни души подготвят бунт. Бавно, мъчително и с цената на огромни саможертви.

Само преди двайсетина години кралят-маг на Играт и наместникът на Барбадиорския император са премазали с меч и магия деветте разединени провинции на Полуострова на Ръката, и са разделили територията почти наравно. Балансът е много крехък и се крепи единствено на личните амбиции на двамата. Наместникът на Барбадиор – Алберико, търпеливо чака императорът да умре, за да се върне у дома и да сложи короната. А кралят на Играт Брандин се е вкопал на о-в Чиара, в търпеливо очакване да умре последният свободно роден в бившата провинция Тигана. Когато това се случи, ще умре и последният човек, който може да произнесе и запомни името на провинцията. Така кралят-маг отмъщава за смъртта на любимия си син – чрез пълното изличаване на идентичността на тиганийците. „Тигана” е име, което не може да бъде чуто, запомнено, написано, издълбано или изпято, освен от родените в нея преди нашествието. Тя е жива рана, „острие в душата” на онези, който помнят гордите кули на столицата край морето, последния си принц – Валентин, и смъртта на сънародниците си при река Дейса.

Кай заплита две отделни сюжетни нишки, който макар и първоначално самостоятелни, в последствие се втъкават в обща картина. Първата сюжетна линия е тази на певеца Девин д’Асоли, който се присъединява към каузата на некоронования принц на Тигана – Алесан. Малката група тиганийци обхожда деветте провинции и задейства интриги, чиято кулминация трябва да бъде сблъсък между двамата тирани и освобождаването на полуострова. Историята на Девин придава класически фентъзи сюжет на романа, но не се заблуждавайте – реално няма много екшън и битки. Кай не е от този тип писатели. При него събитията са винаги малко на брой, но пък душевният свят на героите е богато описан и по-реалистичен от много романи извън жанра на фентъзито.

Втората сюжетна нишка е още по-лишена от действие (ако не броим ретроспекциите), но централна за романа. Историята на Дианора – любимата наложница в харема на Брандин – изгражда същността на целия роман. Нейната драма – на жена, която е разкъсвана между любовта към родината си и тази към своя враг, е много по-видима и осезаема за читателя отколкото тази на Алесан или сподвижниците му. И въпреки липсата на много външни събития, промените в душата на Дианора са истинският генератор на напрежение в книгата.

„Тигана” е типична за Гай Гавриел Кай книга – написана в разпознаваемата му стилистика, пълна с тъга, носталгия, лиричност и драма (на моменти в твърде големи дози), с множество реалистични герои, чиито вътрешен свят е описан в детайли. Може би, защото съм чела „Сарантийската мозайка” и „Лъвовете на Ал-Расан” не я смятам за най-успешната му книга. Просто знам, че Кай е способен да постигне същия ефект върху читателя в много по-малък обем повествование, като спести голяма част от драматизма. Поне според мен по-късните му книги са една идея по-умело написани от „Тигана”.

В заключение – романът е прекрасен. Каквито и критики да имам върху него се базират на предишния ми досег с творчеството на Гай Гавриел Кай. И понеже той е автор, който заслужава повече внимание, пускам тук линкове към стари материали, писани от екипа на starlighter.info:

–  представяне на автора от De3tuss
– двойно ревю на „Пътуване към Сарантион“
– ревю на „Бог на императори“
– ревю на „Изабел“ от grellian
– интервю с писателя за starlighter.info от 2008 г.
откъс от „Изабел“
– откъс от „Лъвовете на Ал-Расан“

3 thoughts on “Гай Гавриел Кай: Тигана

  1. Аз съм чела, че тази книга му е толкова знакова, като примерно Властелина за Толкин на запад, а тук в България всички упорито и методично я заобикалят. Някой ден ще ми писне и ще си излея всички спестявания плюс няколко кредита да започна да издавам фентъзи класики…и ще се разоря разбира се, ама с усмивка на уста:)

    Like

  2. Сакън, че бг издателският бизнес е неблагодарна работа.
    Само с фентъзи класики няма да стане. На една такава книга, ще трябва да изпубликуваш 2 за юдеомасонскоилюминатски заговори и поне 2 за края на света или псевдонаука.

    Like

  3. Не забравяй и поне една-две чик-лит-вампирски шитни с много тийн кифли, по възможност от клонинги на Стефани Мейър…Ако отнякъде се докопам до прилична сума пари, ще се радвам да я погубя в книгоиздаване – ясно ми е, че освен ако не ни нападне извънземна спора на интелект и силна непреодолима любов към красиви книги, в тая работа хляб няма да има.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s