Роджър Зелазни: Господарят на светлината


автор: Траяна 

В далечната 1968 г. „Господарят на светлината” от Роджър Зелазни е отличена с награда „Хюго”. Не знам дали днес подобна книга би стигнала до финала. Зелазни рисува световете си с измамно опростена стилистика и оставя твърде много на въображението. Мой приятел твърди, че съвременния читател е разглезен от писателите, които градят фантастичните си вселени до най-малкия детайл и после ги поднасят на тепсия. Когато си чел безброй вариации по една и съща тема, естествено е да си привързан към онази, която те е привлякла с оригиналността и описателността си.

Не, стилът на Зелазни не може да впечатли с любов към детайла. Но запитвайки се оригинална фантастика ли е „Господарят на светлината”, мога да отговоря единствено положително.

В колко от фантастичните книги, които сте чели, става дума за човешка колония на друга планета? В безброй много, но в нито една от тях екипажът не се е превърнал в пантеон от богове, които сменят телата си безброй пъти и управлява човешките съдби чрез карма.

В колко романа (фантастични или не) главният герой оглавява бунт срещу установения ред? В безброй много, но нито един от тях не е Гаутама Сидхарта Буда, който проповядва своята философия на осемкратния път, не защото вярва, а защото Пътят разхлабва хватката на индуистките богове над животите на хората.

Не знам дали „Господарят на светлината” би ви допаднала. Аз не я харесах, не защото индуистката митология ми е чак толкова далечна, а защото житейската непривързаност на всички герои към хора и идеи ми бе непонятна и неприятна. Казват, че не оценявам будистките възгледи. Така да е. За щастие имах бога на смъртта Яма да ме утешава с постоянството на любов си.

Не е чак толкова странно, че този роман не ми допадна. Тази книга окончателно ме убеди, че харесвам онези творби на Роджър Зелазни, които са пъзели с действие прескачащо напред-назад във времето. А структурата на „Господарят на светлината” напомня Самсара – първата и последната глава се сливат в едно, а петте по средата са ретроспекция на героя с предизвестен на читателя край.

Нямам обяснение на факта, че смятам „Създания от светлина и мрак” за гениална книга, а „Господарят на светлината” за леко скучна и донякъде дразнеща. Просто е така.

8 thoughts on “Роджър Зелазни: Господарят на светлината

  1. 🙂 Някой слънчев ден и до тази книга ще стигна и когато стигна, задължително – ревю. За сега в списъка с престоящите „сериозни фантасти“ стоят Силърбърг, Хъксли, М. Джон Харисън и Елисън, така че по-натам ще да е.

    Like

  2. Колеги, има ли някой, от кого мога да си закупя макар и втора употреба тази книга?

    Like

    1. Ние имахме една бройка на английски в повече, но я продадохме. Но съм я виждала тук-там на български по кашоните на Славейков

      Like

      1. Аз си я поръчах втора употреба вече, днес чакам да пристигне, благодаря за инфото🙂

        Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s