Ози Озбърн: Аз съм Ози

автор: Траяна 

Автобиографията на Ози Озбърн ме скъса от смях и ме натъжи. Или поне ме накара да съжаля горкото копеле. И да се възхитя на съпругата му Шарън заради силния й характер.

Фен съм на музиката на Ози (или поне на по-лиричните му песни) от близо десет години, но никога не съм знаела клюките около него. Принцип – не ме интересува какво един творец прави у дома си, стига продукта от работата му да ме кефи. Ексцесиите на Ози на сцената за мен са напълно нормални и очаквани за метъл изпълнител. Откъси от автобиографията му ми бяха преразказвани от близък приятел в продължение на цял месец, преди да посегна към книгата.

След прочита й мога само да презра още повече нефелните имиджови напъни на поп-еднодневките. Ози е лежал в затвора; пял е навсякъде; гафил е пред президента на САЩ; пил е, пушил е и е шмъркал всеки възможен наркотик на планетата; и – да, отхапвал е главата на прилеп (случайно). И на гълъб (нарочно). Бил е първия вокалист на групата създала метъла като музикален жанр. В самостоятелната си кариера има 12 албума, не е слизал от сцената повече от 40 години. Top this, lady Gaga!

„Аз съм Ози“ е написана в много непосредствен разказвачески стил – все едно приятел ви разказва вицове нон-стоп. Без мания за величие или излишна скромност, без философски напъни. И крайно интимна. Ози Озбърн не крие, че има ниско самочувствие, което го е подтиквало към клоунски изпълнения и алкохолизъм цял живот. Наистина ми дожаля за Принца на мрака. Което не ми попречи да се хиля като луда на същите тези шутовщини.

Препоръчвам дори и на онези, които не са феновете на музиката му.

Като заключение, ето и видеото на любимита ми песен на Ози: