Калейна Прайс: Гробовна вещица


автор: Траяна 

Изчетох Grave Witch с изненадваща лекота. Калейна Прайс предлага на читателите си всичко, което се предполага да има в един ърбън фентъзи роман – криминално разследване, бойка и упорита главна героиня, магия на килограм и готини мъже. Романът ми достави истинско удоволствие, но в ретроспекция се чувствам сякаш съм похапвала пуканки – „лапаш нещо, гълташ нищо”.  Много приятно, но не и незабравимо четиво.

Седемдесет години след като вещиците и феите са разкрили съществуваването си, политическите игри в град Некрос, САЩ, се изострят заради смъртта на водача на анти-магическата партия „Хората на първо място”. Трупът на бившия губернатор Колман бива щателно изследвано в градската морга, но единствено гробовната вещица Алексис Крафт забелязва, че нещо не е както трябва. Първо – по кожата на трупа са издълбани магически глифове, които са видими само за Алекс, и второ – тя не може да призове Сянката на губернатора. Когато на излизане от районното наемен убиец стреля по Алекс, никой не може да бъде сигурен дали покушението не е свързано с настоящия съдебен процес, в който тя призовава Сянката на жертвата за свидетел. Или може би някой не желае гробовната вещица да си пъха носа в смъртта на губернатор Колман.

Е, специално назначения да разследва серийните убийства на вещици детектив Фалин Андрюс, със сигурност не желае да вижда мис Крафт около неговите случаи. Само дето тя единствена намира улики по труповете на жертвите – същите глифове като тези по тялото на губернатора.

Понеже никога не съм била кой знае какъв фен на книги с основен мотив некромантия, за мен Grave Witch е първото ърбън фентъзи на тази тема (преди доста години бях чела и „Крадецът и магьосника” на Марта Уелс, но това е друг жанр). От ревюта на фенове разбирам, че темите в книгата не са уникални и смятам да им се доверя.

Всички обаче се съгласяваме с едно – Смърт е може би най-големия плюс на романа. Накратко, представете си Джо Блек – чаровен и леко романтичен. Калейна Прайс ме спечели за каузата си в момента, в който се оказа, че Смърт има чувство за хумор и пие кафе.* Алекс Крафт и всички поддържащи епизодични и второстепенни герои ми допаднаха, защото са преди всичко достоверни. Поне в този роман нямаше някакви необясними отклонения в поведението им.

За нещастие Grave Witch страда от един много съществен недостатък. Въпреки многото и умело поднесени обяснения на авторката, който да изградят сетинга, в края на романа бях в леко WTF?-състояние. Обикновено във фентъзи световете има някаква магическа система, която да наложи рамка и закони, с които героите се съобразяват. В този роман постоянно се използваше магия, но не ми станаха ясни правилата. Имах усещането са циркови фокуси – „Трябва ни гълъб! Хоп, ей този в ръкава ми ще свърши работа. ”

Горното може и да не ви се струва недостатък, но мен ме обърка и разочарова. Ако в предстоящата втора книга от поредицата Grave Dance писателката успее да отстрани този недостатък, нивото ще скочи сериозно нагоре и вероятно няма да се чувствам сякаш съм яла пуканки.

Поредица Alex Craft:

1. Grave Witch
2. Grave Dance – ревю

*нещо като Смърт при Пратчет, но без ефрейтор-може-би-Памук елемента.

4 thoughts on “Калейна Прайс: Гробовна вещица

  1. Аха, Смърт при Тери Пратчет постоянно се опитва да подражава на хората, но не схваща същественото и се получават смешни ситуации.
    В един от романите, не помня кои, се записа във пратчетовия вариант на Френския чуждестраннен легион.
    И там имаше един ефрейтор, който си гледаше етикета на дрехата, за да си спомни как се казва.🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s