Робърт Хайнлайн: Луната е наставница сурова


автор: Траяна 

Според това как се подразделя цялостното творчество на Хайнлайн, „Луната е наставница сурова” попада или в средата на най-силния му период, или към края на ранния, добър Хайнлайн. Макар широко известната „Звездни рейнджъри” и зародилата хипи-движението „Странник в странна страна” да предхождат този роман, те по никой начин не го засенчват. Преди всичко, защото е на много различна тематика, ако и да е поредното произведение-пропаганда на идеите на Хайнлайн за политическо и социално устройство.

Действието се развива през 2075 г, когато на Луната се е обазувала каторжническа колония, длъжна да изпраща на Земята определени квоти зърно. Макар повечето от жителите на Луната да са второ или трето поколение лунатици и свободни, те не могат да се върната на Синята планета, защото свикналото на една шеста g човешко тяло, не би могло да издържи на земната гравитация. Социалното устройство на колонията се отличава с липса на писани закони, на данъци и, странно… на престъпления. Идилията обаче е разрушена от две неща – недостиг на жени (тук типично по хайнлайновски се появяват всякакви видове многоженства) и недостиг на вода. Внезапно придобилият самосъзнание свръх мощен компютър на Лунната управа Майк споделя с единствения си приятел – механика Мануел О’Кели Дейвис, че ако доставките от зърно към Земята не бъдат прекратени, лунатиците ще се изправят пред дисбаланс на ресурсите, глад и канибализъм само след осем години. Мануел, неговият приятел идеолог Бернардо де ла Пас и революционерката Уайоминг Нот решават да освободят Луната от „земните червеи”. За целта обаче трябва да привлекат Майк на своя страна.

Не мога да твърдя, че „Луната е наставница сурова” е най-добрата фантастика, която съм чела, но определено е прекрасно четиво. Първата част се състои от диалози на тема политика, чиито основна цел е да се разяснят авторовите идеи на читателите, но за щастие динамичните революционни действия във втората част и игрите на война и дипломация в третата компенсират и оглаждат неприятното впечатление. Хайнлайн гради една утопия на свободомислието и безправителственост, която не би могла да съществува. За да се приложи законът на джунглата като начин на естествен подбор и да се получи този резултат, който авторът извежда, би трябвало всички злонамерени и лоши хора да са също така глупави некадърници. Точно както и в романа – добрите са добри, способни и умни, лошите не успяват да се вместят в обществото на лунатиците и са достатъчно недосетливи и тъпи, за да се самоубият удобно. А над всички като божество се разпорежда дънната платка на Майк, придобила способността да взема самостоятелно решения по необясним начин – дали за да участва в бунт или за да се самопрограмира.

Една от най-често появяващите се критики към романа е свързана със сексизма на Хайнлайн, който се проявява достатъчно често в цялото му творчество и не може да бъде отречен. За мен самата обаче далеч по-трудно беше да преглътна зараждането на ИИ, отколкото неспособността на Хайнлайн да разбере жените.

Въпреки недостатъците си, „Луната е наставница сурова” трябва да бъде прочетена заради едно огромно предимство – способността на Хайнлайн да разказва. Действието не се протака с излишни обяснения на технологиите, макар на тях да им се отделя достатъчно внимание, за да не изглеждат непонятни за читателите. Всеки от героите в книгата е колоритен и запомнящ се индивид, а странната мешавица между английски, руски и дори китайски жаргон е своеобразно предизвикателство за читателите. И не на последно място – това е роман, който един себеуважаващ се фен на фантастиката не може да си позволи да пропусне. Въпреки многото спорове около Хайнлайн, той си остава един от тримата велики майстори на Златната епоха, наред с Артър Кларк и Айзък Азимов. Морално остарял или не, „Луната е наставница сурова” продължава да бъде роман, силно повлиял на редица по-късни фантасти. Лично аз се забавлявах, докато четях книгата и се радвам, че намерих достатъчно време за нея.

Първоначална публикация в starlighter.info,
май 2008 г.

7 коментара за “Робърт Хайнлайн: Луната е наставница сурова

  1. Хайнлайн е един от любимите ми автори (надраснах накрая определението „най-„). „Заведните рейнджъри“ и „Луната е наставница сурова“ са любимите ми книги заедно с Дюн. Първата разглежда въпроса какво значи да си Гражданин, а втората – какво значи да си Свободен. „Странник в странна страна“ не я разбрах.

    Харесвам

  2. Pingback: Книгозавър – Земята може да е нашата люлка, но "Луната е наставница сурова" – Робърт Хайнлайн

  3. Може би това, че писането на Хайнлайн се вижда сексистко на някого, е свързано с времето, по което е творил. Нека не забравяме, че авторът пише още от 1939-та година, а е роден през 1907-ма и възпитан от дядо си. Така че идеите му не само не са женомразки и сексистки, а напредничави за времето си. Той самият споделя, че силно се е вдъхновявал за женските персонажи от третата си съпруга – Вирджиния Хайнлайн (Джини), която му помага за много от творбите му в качеството си на първи читател. Самата Джини е много интересен образ и жена за пример – химик, биохимик, инженер и военнослужещ на експериментална станция по време на Втората световна война.
    Лично аз смятам, че Хайнлайн разбира жените достатъчно добре, за да създаде едни от най-ярките женски образи в научната фантастика и литературата изобщо – Морийн Джонсън, Фрайди Джоунс, Мери Сефтън, Уайоминг Нот, дори малките Хейзъл Стоун, Дора и Пиуи.
    Въпреки че съм голям фен на Бюджолд, която е жена, не мога да кажа същото за нейните героини, които приличат на картонени изрезки.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s