автор: Траяна
Ок, откровено признавам, че това е книгата, която наистина ме зариби по поредицата. Строго погледнато Bloodfever е типичната средна книга – случват се разни събития, които не ни приближават много към развръзката, но са важни за развитието на героите. Обикновено такъв тип книги са по-слаби от първата и последната и не ги харесвам.
Карън Мари Монинг обаче е съвсем друга бира от обичайната, и казвайки това имам предвид, че тук градусите сериозно се покачват.
Действието в романа започва точно няколко дни след финалната сцена от Darkfever. Все пак пролога на Bloodfever синтезира значимите факти от предходния роман и човек спокойно би могъл да подхване цялата поредица от тук.
МакКайла Лейн се възстановява от раните, с които се сдоби в битката срещу вампира Малюс и с нови сили се захваща да разгадае мистериите около себе си. Кой и какво е Джерико Барънс? Може ли Мак да му се довери? Защо постоянно се натъква на Крисчън – привидно безобидния студент? Може ли да Мак му се довери? Защо принц В’лейн от двора на Светлите феи е готов да й даде истинското си име? Може ли Мак да му се довери? Какво искат останалите ший-зрящи* от нея? Може ли Мак да им се довери? Каква е сянката, която постоянно я следва? Може ли Мак да се довери на собствения си разум?
С Bloodfever Карън Мари Монинг гарантира истинска тръпка на читателите. Колкото повече четох, толкова повече се настървявах да разгадая кой каква роля играе и дали е приятел или враг на МакКайла. И вече започна да ми пука за нея, просто защото тя очевидно започва да изоставя разлигавеното си розово Аз и да се превръща в една по-зряла, мрачна и саркастична личност. Въпреки че останалите основни герои около нея (Барънс, В’лейн и дори инспектор Джийн) продължават да я използват, героинята ни започва да използва главата си и да отстоява своето.
Моят приятел De3russ леко се раздразни от факта, че тук МакКайла твърде лесно започва да върши съмнителни от морална гледна точка неща. Аз обаче не мисля, че на Мак изобщо не й е лесно. Светът около нея става все по-брутален и е логично тя също да се адаптира към него. Или мимикрия или смърт, бих казала.
В Bloodfever писателката може да не дава много голям тласък на сюжета, но пък се появяват доста нови второстепенни герои. Част от тях като ший-зрящата тийнейджърка Дани О’Рурк са наистина очарователни и внасят доста хумор. Други пък са доста отвратителни и откровено крийпи. Но всеки един е уникален и допринася за развитието на Мак.
Разбира се, финалът на книгата е отворен, така че четенето на следващия роман е задължително. Затова, ако нямате време за прочит на цялата поредица, по-добре не се захващайте.
Поредица Fever (The Chronicles of Mac O’Connor):
1. Darkfever – ревю
2. Bloodfever
3. Faefever – ревю
4. Dreamfever – ревю
5. Shadowfever – ревю
Поредица Dani O’Malley (Fever world):
1. Iced – ревю
2. Burned – ревю
3. Feverborn – ETA 2015
4. Feversong – ETA ?
5. Untitled – ETA ?
*sidhe-seers са хора, които могат да прозират през илюзите на феите и да ги виждат в истинския им образ
РОМАНЪТ Е ИЗДАДЕН НА БЪЛГАРИСКИ ПРЕЗ 2014 г. под заглавието „Мистерията на изчезналия амулет“
Приумици 