Илона Андрюс: Блатна луна


автор: Траяна 

Много мразя, когато се случи даден писател да не оправдае високите ми очаквания, наложени от предходни негови творби. Във фентъзи жанра доста автори се захващат с огромни поредици, като във всеки следващ том качеството на сюжета видимо спада. Едно от малкото изключения от тази досадна тенденция (поне засега) са съпрузите Гордън, пишещи под псевдонима Илона Андрюс. Двамата съвсем видимо подобряват стила си със всяка следваща книга. С ръка на сърцето мога да се закълна, че тазгодишният им роман Bayou Moon е най-доброто от досега издадените им произведения.

Bayou Moon е вторият том от поредицата за Ръба – ивицата земя, където алтернативната Земя с жива магия (Чудатото), се пресича с обикновената (Потрошеното). Главното действащо лице в романа е върколакът Уилям, който се появи съвсем за кратко в предходната книга – On the Edge. Бившият войник и настоящ дърводелец бива въвлечен в шпионската надпревара между Адрианглия и Луизианското херцогство – съседни държави в Чудатото. Старият враг на Уилям  – Паяка е задействал няколко агента в граничното блато на територията на Ръба. Всички улики сочат, че Черис Мар и огромното й семейство представляват интерес за Паяка. Затова Уилям има твърдото намерение да не изпуска момичето от очи.

Последното, разбира се, е крайно дразнещо и неудобно за Черис. Точно в момента родителите й са отвлечени и цялата отговорност за клана Мар се прехвърля върху нея. По-лошото е, че старата семейна вражда със семейство Шерилий избухва с нова сила. Черис определно няма нужда някакъв аристократ от Чудатото, крайно безполезен в блатата, да й се мотае в краката.

Bayou Moon е чудесно фентъзи, което слагам сред най-добрите в жанра по няколко причини:

1)      оригинален сетинг. Повечето фентъзи автори неволно се придържат към умерения географски пояс, понякога вкарват пустини за цвят. Действието на Bayou Moon се развива изцяло във враждебните Луизиански блата в Ръба. Отровни растения, подводни течения, мутирали хищници, порядките на местните обитатели – ред причини за смъртта на всякакви туристи.

2)      Прекрасни герои. Характерите на Черис и Уилям са продукт на детството им и Илона Андрюс успява да ги обрисува без да отегчава читателите си със сърцераздирателни истории, несвързани със сюжета. Всяка информация бива поднесена незабележимо и съвсем естествено в диалога или в поведението на героите. Членовете на клана Мар a.k.a. Плъховете (бедни, многобройни и злобни) са купчина безумни индивиди. До един луди в клиничния и/или забавния смисъл. Злодеите пък са гнусни, умни и достойни опоненти на Добрите.

3)      Комбинация от фентъзи, хумор, екшън, шпионски игри и любовна история. В Bayou Moon има от всичко, което ми трябва. Наслаждавах се както на тръпката от преследването на Паяка, така и от разгадаването на тайната. Сюжетът се развива плавно, логично, с изненадващи врътки. Нямаше и един абзац, който да ми се прииска да мина по диагоналния метод.

4)      Развръзка в рамките на 300 страници. Романът е изцяло самостоятелен и завършен.

Кратка мостра:

„- Как мина процесът? – попита го тя.
Един вид спечелихме. – отвърна Келдар. – Ще умрем призори.
– Съдът даде на семейство Шерилий 24 часа. – поправи го Уилям.
– Да де, но „Ще умрем призори в деня след утрешния ден“ не звучи и наполовина толкова драматично. „

Поредица The Edge:

1. On the Edge – ревю
2. Bayou Moon
3. Fate’s Edge – ревю
4. Steel’s Edge – ревю

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s