Мелжен Брук: Железния херцог


автор: Траяна 

Четох много и множество положителни ревюта за The Iron Duke – първият роман в поредицата на Мелжен Брук „Железни морета”. Истината е, че повечето от тези възхвали са публикувани в блогове, където са ревюират предимно паранормални романси и ърбън фентъзи. Напълно разбирам защо този роман се е харесал на феновете на тези два жанра. The Iron Duke действително се отличава с интересния си сетинг и чудесно запълва етикета „паранормален романс с елементи на стийм пънк”.

За мен, обаче, книгата бе по-скоро незадоволителна, защото не достига потенциала си. Светът на „Железни морета” създава множество очаквания, който не са изпълнени.

Представете си късно викторианска Англия, девет години след освобождението от управление на Златната орда. Преди векове монголците завладяват почти целия Стар свят – Азия, Европа и почти цяла Африка – използвайки непозната технология. Освен бойни машини, движена от пара, Ордата използва и нанороботи, с които заразява местното население. Кули излъчват радиовълни, които контролират нанороботите и съответно – населението.

Преди девет години пиратът Рис Трахаерн успява да срути Лондонската кула и радиоконтролът над Великобритания пада. Превърнат в национален герой и награден с титлата херцог, той продължава да се занимава с контрабанда и търговия, а обществото го издига на пиедестал и си затваря очите за мръсното му минало. Когато на прага на лондонската му резиденция е подхвърлен труп с размазано лице, детектив инспектор Вилхемина Уентуърт се заема с разследването.

Между Железния херцог и полумонголката полицайка пламва незабавно привличане. Трахаерн е решил да я вкара в леглото си, а Мина упорито се съпротивлява, защото връзката с такъв мъж само ще утежни положението на семейството й.

Дотук романът беше добър. От там нататък останах разочарована от факта, че връзката между двамата зае централна част от сюжета и потенциала на романа остана неоправдан. О, в The Iron Duke атмосферата е мръсна, мрачна, потискаща. Има стийм пънк джаджи, нанороботи, зомбита, разследване на убийство, дирижабли и дори кракен.

Но…

Голямото „НО” си остават героите. Честно казано, влюбването на Железния херцог в нашата героиня беше ужасно неоправдано. През цялото време той се възхищаваше на интелигентността й, а тя не показа кой знае каква способност да разследва. В разплитането на случая Мина следваше херцога като кученце без много-много да си напъва мозъка. Целият сюжет бе някакво оправдание, за да могат двамата герои да точат лиги по срещуположната страна.

Мелжен Брук е написала няколко жарко еротични сцени, но спокойно можеше вместо тях да поработи върху характерите на главните герои. И при двамата се намеква  за травми от детството, който са ги дефинирали като личности. Но и при двамата са пропуснати достоверни описания на това как точно са превъзмогнали тези травми и са продължили напред.

Исках повече описания на обществото в Англия, исках да науча как точно Ковачът (създателят на механично месо) тиктака, исках да науча повече за това как майката на Мина е преодоляла своята травма от изнасилването, исках… Уви, не получих това, което исках.

Мисля, че корицата поне е подходяща. Ясно, че от тук нататък няма да очаквам кой знае какво от книга с гол мъжки торс и напомпани плочки на обложката.

Поредица Iron Seas:
0.1. Here There Be Monsters (повест включена в антологията Burning Up)
1. The Iron Duke (роман)
2. Heart of Steel (роман, ETA 2011)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s