Гейл Керигър: Без промяна


автор: Траяна 

Приключенията на Алексия (бивша мис Таработи и настояща лейди Макккон) продължават и след омъжването й за алфата на лондонската глутница върколаци. Брачният живот на бившата стара мома тече прекрасно до момента, в който съпругът й Конъл внезапно (и без дори да остави бележка!) заминава в Шотландия при старата си глутница, а в двора й се окопава цял полк завърнали се от Индия войници.

Свръхестественото общество на Лондон е в пълен хаос – всички местни призраци са подложени на масов екзорсизъм, а вампирите и върколаците се превръщат в обикновени хора за няколко дни. Разбира се всички винят Алексия, която е единствената регистрирана неествествена (т.е. без душа) в Лондон и би могла да предизвика подобен феномен. Стига да можеше да докосне всички свръхестествени едновременно. Разрешаването на тази загадка се превръща в първото голямо изпитание за героинята в качеството й на съветник на кралица Виктория от Кабинета в сянка.

Макар и логично написана Changeless не е на същото ниво като превъзходното начало на поредицата от „Протектората на слънчобрана”. Тук темпото на сюжета е доста по-забавено, и то главно от вмъкването на случки, които нямат нищо общо с развитието му. Първите две трети от романа, макар и пълни с интересни стийм пънк джаджи ала Джеймс Бонд (и дирижабъл!), е една огромна прелюдия за грандиозната развръзка.

Гейл Керигър се спира доста подробно върху описание на второстепенни герои, който създават необходимата комичност в определени сцени, но някак си в един момент изчезват безследно от полезрението на читателя. Част от тези герои си намериха мястото в цялостната картинка при развръзката, но други останаха да си висят във въздуха (може би за по-късна поява в поредицата). Общото ми впечатление бе за синусоиден дисбаланс в структурата на романа – логично развитие на разказа, странично и твърде подробно описание, после отново равномерен разказ.

Истината е, че отново си създадох твърде големи очаквания за книгата и останах донякъде разочарована. Липсваше ми лекотата, с която Керигър води повествованието в Soulless – с голямо чувство за хумор и тънка ирония. Разбира се, в Changeless авторката е все така иронична на места и романът не е слаб.  Комбинацията от логично разкриване на загадката и повратът в отношенията между лорд и лейди Маккон в последните няколко страници, просто изисква прочита на следващата книга от поредицата – Blameless.

Аз вече надлежно съм се сдобила с книжката и смятам да разбера как точно ще се справи доста прямата, логична и твърде образована Алексия Маккон с новото си положение.

Поредица „Протекторатът на слънчобрана”:

1. Soulless  – ревю
2. Changeless
3. Blameless – ревю
4. Heartless  – ревю
5. Timeless – ревю

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s