Джон Скалзи: Войната на старците


автор: Траяна 

Трябваше ми книга, която да ме разсее за малко от вампиро-върколашките истории. Леко са ми повтръснали, а идеята да се върна към обичайното фентъзи за момента не е привлекателна. Разбира се, винаги остава „Тенекиеният барабан”, който ме гледа обвинително от пролетния панаир насам. Романът на Гюнтер Грас бе запланираната „сериозна книга” за тази година. Вместо това четох „1984” от Оруел и „Златното руно” от Робърт Грейвс.

Поисках лека и отвличаща пуцалка и ми връчиха „Войната на старците”. Разбира се благодарение на личния ми литературен гуру получих онова, което поисках.

Джон Скалзи попадна в полезрението ми именно с този си роман, когато преди четири години книгата бе номинирана за „Хюго” и „Локус”, и донесе на автора си наградата John W. Campbell за дебют на годината.
Добре е, че не си изградих очакванията само от наградите, иначе вероятно бих се разочаровала.

Постановката е обичайната за военната фантастика – планетата, въртяща се около жълтото джудже, не може да изхранва цялото човечество и то започва да покорява космоса.  Острието на колонизирането са Космическите Обединени Сили (КОС). Веднъж включил се в  КОС, човек е обявяван за юридически мъртъв и няма право да се завръща на Земята. В армията  имат право да се записват хора от бедните държава или старци от богатите. Никой не знае за какво са им на КОС дъртаците, но доброволци има много, защото се предполага, че е открит начин за подмладяване. Умореният от болежките и самотата вдовец Джон Пери решава да изостави дома си и да се запише в КОС.

Ситуацията в открития космос обаче изобщо не е розова. Хора и извънземни воюват за правото да колонизират планети с подходящ климат или пък с ценни руди. Съюзниците на хората са малко, а враговете са чудовищни и чудовищно много. 70 % от новобранците не изкарват редовната си десетгодишна служба, макар да са оборудвани с усъвършенствани нови тела, които на практика са бойни машини. След кратко обучение Пери е хвърлен директно на бойното поле, където просто трябва да оцелее.

Романът по същество е изпълнен с екшън, бой, патаклама без много психология, страховити извънземни и лафове. Идеалният начин за пилеене на три-четири часа, без да е нужно да се размишлява много усилено над въпроса „Не е ли дипломацията по-добрия начин на общуване?”.  Чарът на романа се крие в закачливото и на моменти насмешливо намигване на Скалзи към военната фантастика от средата на миналия век, конкретно – към „Звездни рейнджъри” от Хайнлайн, което така или иначе е най-популярното произведение от този поджанр. Не мисля, че ще помня подробностите от романа след около година, но откровено го препоръчвам за отмора.

Поредица „Войната на старците“:

1. Войната на старците
2. Призрачните бригади
3. The Last Colony
4. Zoe’s Tale

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s