Документални филми за рока и метъла: This is Spinal Tap


This is Spinal Tap излиза в далечната 1984 г. и се превръща в един от най-култовите филми на десетилетието си. Днес той все още има изключително висок рейтинг в imdb – 7.9/11.

„Чакай, чакай, малко… Защо от единайсет? В imdb скалата е само до десет.” – ще се светнат по-схватливите от вас.

Ами…  Mного просто – “This goes to eleven” е може би най-споменаваният цитат от филма. Ако щракнете на видеото в края на статията ще разберете защо е така.

Spinal Tap са леко застаряваща хеър метъл група от Великобритания, чиито тайни журналистът Марти ди Бърги проследява в този 82-минутен документален филм.

Той показва неоспоримото израстване на стила им от хипи напеви за любов и цветя, през леко психеделични нарко видения,  до сегашните им изпълнени със сексуални двусмислици метъл парчета. Наред с това имаме възможност да чуем интервюта лице в лице с основателите на Spinal Tap, разкриващи детайли за смущаващите обстоятелства около поредици смъртни случаи с множеството им барабанисти през годините.

Но не всичко във филма е цензурирано. Камерата на ди Бърги заснема от близо множеството проблеми около групата. Новият албум на Spinal Tap – Smell the Glove бива отрязан от разпространителите заради сексистката си обложка, поръчаният за сцената Стоунхендж е със странни размери, а турнето в Америка е пълен провал поради липса на интерес.

Същевременно отношенията между членовете на състава се изострят неимоверно много, когато личното им йоко-оно – приятелката на лийдкитариста Джени – решава да измести дългогодишния им мениджър. Дали това няма да е края на най-шумната метъл група на света?

Сега е моментът да успокоя онези фенове на жанра, които са изпаднали в ступор, защото никога не са чували за Spinal Tap. Спокойно – целият филм е пародия под режисурата на Роб Райнер. И хуморът балансира толкова деликатно между иронията и реалността, че голяма част от зрителите вярват, че групата съществува. (Е, актьорите по-късно действително сформират Spinal Tap, но това е друг въпрос).

Навсякъде в мрежата четох възторжени ревюта за това колко смешен е филмът, но истината е, че зависи как ще го възприемете. Лично за мен някои от податките към действителни събития (като смъртта на Бон Скот) бяха груби и съвсем не забавни. И все пак пускам тук линк, защото си мисля, че Роб Райнер наистина е уловил голяма част от клишетата, управлявали метъл индустрията през 80-те. Според статията в Wikipedia Еди ван Хален изобщо не се е смял на филма, защото всичко вътре му се било случвало. Според Дий Снайдер пък филмът е безумно смешен, именно защото всеки метъл изпълнител има своя Spinal Tap момент.

Е, гледайте и преценете сами:

Торент: http://zamunda.net/details.php?id=232668&hit=1
Субтитри на български: http://subsunacs.net/search.php?t=1&id=62890

И любим момент:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s