Ruby Slippers, Golden Tears – приказки за възрастни


автор: Траяна 

Едната от съставителките на антологията Ruby Slippers, Golden Tears е жива институция сред феновете на фентъзито и хоръра. Вече дълги години ежегодно под редакцията на Елън Датлоу излиза поредицата от антологии Year’s Best Fantasy and Horror, както и безброй много сборници, извън тази поредица. Като съставител и редактор на антологии Елън Датлоу е получила над тридесет награди в жанра. Сред тях по-значими са „Хюго” (вкл.  и за 2010 г.), Световна награди за фентъзи, „Локус” и „Брам Стокър”.

Заедно с Тери Уиндлинг (също носителка на няколко Световни награди за фентъзи) са редактирали шест сборника в поредицата Fairy Tale Anthologies. Всеки един от сборниците съдържа чудесни уводи и коментари върху приказния жанр и разкази базирани на класически приказки. Ruby Slippers, Golden Tears е третата антология в поредицата, която си избрах да прочета първа, заради разказите на няколко любими автора.

Първият разказ – Ruby Slippers от Сюзан Уейд е написан под формата на интервю, в което една Дороти на средна възраст обяснява как се е развила кариерата й на звезда. В разказа прозира доста цинизъм, който за съжаление измества приказния елемент на заден фон. Определено взаимоотношенията на Дороти с останалите герои от добре познатия детски филм не могат да бъдат наречени невинни.

В разказа си The Beast Танит Лий изследва тънката граница между красотата и зверството. В тази доста страховита версия на „Красавицата и звяра” Лий успява да докаже, че понякога зад красотата може да се крие както интелект, така и чудовищност. С безподобно майсторство писателката създава едно едновременно горчива и страховита атмосфера.

Следващият разказ е на Гари КилуортMasterpiece представлява римейк на немската приказка „Румпелщилтскин” записана от братя Грим. Целта на Килуорт обаче е била да доведе историята до логичния й завършек, а не до захаросан хепи енд. Сделката си е сделка, и героинята в разказа трябва да заплати цената на дявола.

Следващите три произведения включени в антологията са базирани на „Спящата красавица”. В Summer Wind Нанси Крес развива идеята за една будна красавица, която трябва да заслужи своята магическа сила, чрез саможертва. Разказът е кратък, някой биха казали и скучен в своята липса на всякакви други герои освен красавицата, но пък а мен ми хареса фаталистичната нагласа на принцесата.

This Century of Sleep or, Briar Rose Beneath the Sea от Фарида С. Т. Шапиро представлява кратка поема в немерена реч, която ми се стори твърде отнесена, за да я харесам.

Един от най-хубавите разкази, включени в антологията е творбата на Джойс Карол Оутс – The Crossing. Тук приказен елемент изцяло липсва, а спящата красавица е жена изпаднала в кома след катастрофа. Оригиналната идея в разказа е действието  да се развива от гледната точка на принца, който винаги чака с надежда неговата любима да се събуди.

Roach in Loafers от Роберта Лейнс е съвременна история базирана на „Котаракът в чизми” и своеобразна възхвала на могъществото на хлебарките. Понеже съм доста предубедена към всякакви насекоми и най-вече към тези гадинки, не успях да оценя хумора на Лейнс.

Naked Little Men от Майкъл Каднъм не се различава особено много от оригинала (Обущарят и елфите). Сериозността на този разказ се дължи на акцента поставен върху бедността на главния герой.

Историята на Лиза ГолдщайнBrother Bear се развива в предисторическата епоха и носи полъха на северноамериканска легенда. Поне що се отнася до говорещите мечки. Содомистичният момент обаче си е гнусен.

Една от най-свежите истории в сборника е базирана на „Новите дрехи на царя” и китайска легенда и е творба на небезизвестния Джон Брънър. The Emperor Who Had Never Seen a Dragon е забавен и по азиатски умерен в емоционално отношение разказ, който ми напомни за „Историите за господаря Лий”.

Billy Fearless от Нанси А. Колинс е основана на приказката от братя Грим за момчето, което тръгнало по света, за да разбере какво е страх. Не ме впечатли особено много, но пък и не е скучна история. Може би, ако трябва да я опиша с една дума бих избрала епитета „бутафорна”.

В The Death of Koshchei the Deathless Джийн Улф преразказва няколко руски приказки едновременно, от който разбира се най-ясно разпознаваема е „Василиса умница”. Забавна и без фантастичен елемент приказка за средновековни владетели и династични бракове.

The Real Princess от Сюзан Полуик е един от най-бруталните разкази в сборника и е базирана на „Принцесата и граховото зърно”. Садомазохизмът и омразата са водещи елементи в тази приказка, която макар и отблъскваща, учи на изкупление.

Следващите две произведения, включени е антологията са на Милбър Бърч, и решението на съставителките да ги използват леко ме озадачи. The Huntsman’s Story е есе, което откровено морализаторства. А поемата After Push Comes to Shove пък е толкова нелогична, че не я оцених по-високо от есето.

Вариантът на Гаан Уилсън на „Хензел и Гретел” е чудесна история, която започва без никакъв фантастичен елемент, но се превръща във фентъзи с неочакван край.

Разказът на Ан Бишъп за малката кибритопродавачка държи първенството по гадост в сборника със средновековни мъчения и изнасилване и дори хепи енда не може да го спаси. Подобно графично описание на насилието ме отврати, още повече че все пак Match Girl трябва да е приказка, па макар и за възрастни.

Четвъртият разказ базиран на „Спящата красавица” е Waking the Prince от Кейт Коя и в нея ролите са разменени – тук активната роля се пада на жената, докато принцът дреме в своя крайно егоцентричен свят.

Най-дългият разказ, който почти се доближава до повест е произведение на Елън Стийбър и е озаглавен The Fox Wife. Хората обсебени от лисици са стара японска легенда и Стийбър я компилира по чудесен начин с чисто човешки взаимоотношения.

В поемата си The White Road Нийл Геймън използва същия мит, но там нещата са доста по-стегнати и кървави.

The Traveler and the Tale от Джейн Йолен представлява тайм фантастика, която доказва, че приказките и легендите понякога са по-всесилни от владетелите и войните.

The Printer’s Daughter от Делия Шърман приключва антологията с много забавна и трогателна версия на „Пигмалион”, показваща какво се случва, когато се смеси религиозна литература с порно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s