Дейвид Гемел: Мрачния принц


автор: Траяна 

За пръв път от години се сблъсквам с такава огромна разлика между две книги в обща поредица. Докато Lion of Macedon бе алтернативна история с малко магия (игнорирайте мрънкането от първото ми ревю), то Dark Prince бе буквално потапяне в нов свят.

Историята започва от почти същото време, в което приключи действието на първия роман от поредицата. Макар и да е брилянтно дете, Александър не е обичан от никого другиго, освен майка си Олимпия и генерал Парменион. Дори могъщият Филип се страхува от сина си. Докосването на четири годишния престолонаследник на Македония носи незабавна смърт, а богът на хаоса, който споделя душата му, само чака удобен момент за да поеме контрол над тялото на гостоприемника си. Завръзката на големият екшън идва с отвличането на детето от Филипос – двойникът на Филип в алтернативен свят, където магията е истинска, макар и вече отмираща.

Парменион, старият му враг Аталаус и прикриващата се под фалшива външност гадателка Дерае се прехвърлят през прохода между двата свята, за да спасят детето. От другата страна ги очаква империята на Филипос, кентавърът-маг Хирон и чудните същества и чудовища от гръцката митология.

Предвид голямата ми любов към изродените и понякога доста кръвожадни митове на древните гърци, този роман ми бе доста по-присърце от Lion of Macedon. Фактът, че Гемел е поизкривил доста популярните митове, за да паснат на сюжета му, само ме зарадва още повече. Обичам интелигентните интерпретации върху стари легенди, а това което не може да му се оспори на Дейвид Гемел е способността да създава нова гледна точка върху добре познати митове.

Освен всичко друго, действието бе много по-концентрирано отколкото в първия роман, много по-интимно и наситено с драма от военния епос на Lion of Macedon. Трагедията на магическите същества, мечтата им за месията Искандер, и съдбата на алтернативния Парменион бяха точната рецепта, за да се почувствам най-после съпричастна към някой от героите в поредицата.

Въпреки че не одобрих кой знае колкото начина, по който бе конструиран романа (изнесена доста напред вътрешна развръзка), все пак препоръчвам Dark Prince на любителите на древногръцката митология. Темпото в първите две трети е задъхано от надвисналата над героите опасност, а  краят компенсира донякъде споменатата по-горе липса на баланс в структурата.

Гръцката поредица:
Lion of Macedon – ревю
Dark Prince

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s