Епичност с гайди и метъл


Средновековният метъл е като мусаката с тиквички вместо с кайма – или ще го обичаш, или ще си тотално отвратен от това, че не е по оригинална рецепта. Познавам доминирания от акустични, средновековни  инструменти стил от албумите на Мельница, така че леко се изненадах от факта, че всъщност дайхард изпълнителите му са концентрирани в Германия.

Внезапният ми интерес към средновековния метъл бе породен от последния студиен албум на Saltatio MortisWer Wind sät от 2009 г. Създадената в началото на хилядолетието манхаймска група са камара хора, (очевидно)фенове на средновековието и метъла. Списъкът на бившите членове е също толкова дълъг колкото и този на настоящите. Към момента към групата се числят седем изпълнители, решили „да свирят по-добре и по-силно от смъртта” (името на групата е намигване към изобразяването на Мрачния жътвар като музикант в някои от средновековните картини). Промяната на изпълнителите разбира се не е само механична. Всеки нов член на групата добавя към многообразието от акустични инструменти, за да стане крайният продукт по-богат и силно характерен.

Докато в първите им албуми звучат предимно електрическа китара и бас, то от последният се носят преди всичко гайди. Да, гайди. Наред с ударни от най-различен вид, дайре, арфа, цитра, бузуки. Wer Wind sät е много разнообразен албум предоставящ както чудесни балади, така и напомнящи пънк парчета. Текстовете варират от приказни истории, минават през библейски притчи и стигат до критика към съвременното общество.

Manus Manum Lavat е песента, която грабна вниманието ми веднага – гневът, които струи от текста, и суровият заряд на музиката носят привкуса на лична ангажираност към света около твореца. Рядък бисер в текстовете на повечето съвременни метъл изпълнители. Парчето, която класирах за себе си на второ място, е съвсем различно и е озаглавено Salome. Както се досещате е посветена на библейската хубавица, поискала главата на Йоан Кръстител. Тук гостува кралицата на рока Доро Пеш, която изпълнява арията на Саломе. Прекрасна песен, с дайрета, духови инструменти и чудесен инструментал с ориенталски мотиви. Aus Träumen gebaut пък е класическата балада на всяка уважаваща себе си група, която твърди, че се вдъхновява от трубадурите на Средните векове. Нежна, носталгична, носеща спомена за изгубена любов… Vergessene Götter пък е химн на атеиста, на човека отхвърлил твърде кръвожадните богове и тяхното студено безсмъртие.

Разбира се част от парчетата включени в албума бледнеят, но като цяло си струва да отделите час внимание на Wer Wind sät, за да чуете как гайдите могат да придадат епичност на композициите.

4 thoughts on “Епичност с гайди и метъл

  1. О, да, навремето и аз слушах подобни неща. Препоръчвам ти Empyrium, макар че можеш да заспиш, докато ги слушаш… Култови са и ранните албуми на Mortiis (тук те пращам в Норвегия), но там избива по-скоро на неофолк/ембиънт… А ти като фенка на немскоезичното, направо грабни In Extremo и Morgenstern…

    Like

    1. 🙂 Мерси за предложенията. Ще гледам да ги вмъкна в програмата. Особено заглавието Morgennstern звучи обещаващо.
      „Фенка на немско езичните“… не се учудвам, че си придобил такова впечатление. Всъщност си слушам най-вече стари рок групи от 70-те и 80-те и класически джаз.
      Обаче то и да пусна преводи от английски на никого няма да са интересни… вече има много преводи, а и почти всеки поназнайва езика.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s