Дейвид Гемел: Македонския лъв


автор: Траяна 

След прочита на Lion of Macedon нарочно изчаках около седмица, за да отлежи впечатлението ми преди да започна да пиша за романа. Истината е, че имах огромни очаквания, които поредицата „Троя” наложи в съзнанието ми. Гемел просто „трябваше” да е създал запомняща се и емоционално заредена история за Древна Гърция и за един от най-големите мъже в историята на Европа. Както винаги, когато имам големи очаквания, те остават излъгани.

Не, не… Няма да пиша тотално оплюващо ревю. Щом преглътнах разочарованието си от липсата на драматизъм, осъзнах, че Lion of Macedon има достойнства, за които не всички исторически фентъзи романи могат да претендират. Първо и преди всичко това не е поредният роман за Александър, макар заглавието да подвежда повечето хора. Главният герой в този роман е вечният сподвижник на Филип II и Александър – генерал Парменион. Малко неща се знаят за тази историческата личност. Основно е запомнен с военния си гений и незаслужения си край. Както самият Дейвид Гемел пише в предговора към романа „никой не може да знае със сигурност дали Парменион е бил крал на пелагонийците, македонски авантюрист или тесалийски наемник”.

Именно представянето на онази наситена с промени епоха през очите на страничен наблюдател, дава възможност за оригинална гледна точка. Древна Гърция в този период все още не е държава, а съвкупност от съперничещи си полиси, насъсквани един срещу друг от Персия. В центъра на събитията в романа стои предсказателката Тамис. Виждайки идването на Тъмния бог, тя се заема с борбата срещу злото без подбира средствата. Въплъщаването на бога в човешко тяло трябва да бъде спряно на всяка цена. Дори това да включва насъскването на децата в Спарта срещу Парменион, за да се превърне той в мъжа от желязо, в оръдието, което е нужно, за да се спре появата на човешкия аватар на бога.

Първата част от романа се фокусира върху изграждането на личността на Парменион в най-гениалния стратег на времето си. Тежките условия на военното обучение на момчетата Спарта* само се утежняват от презрителното отношение на чистокръвните спартанци към мелеза с македонска кръв Парменион. Интелигентният и дори склонен към нежност юноша, бива превърнат в сдържан, огорчен и озлобен към сънародниците си човек.  Желанието му да се докаже като по-способен от останалите като войн и стратег, превръщат младия мъж в значима и активна фигура в изостреното политическото и военно съперничество между Спарта, Атина и Тива. Едва  по-късно съдбата го отвежда на служба при Филип, където той ще издигне младия варварски народ до най-значимата на полуострова сила.

Странно, но макар личният живот на Парменион да е описан в големи детайли, и той да е движещата сила на сюжета, някак си не успях да се привържа към него. Може би именно, защото Гемел не го е представил като древния герой от старогръцка драма според принципите на калокагатията, а описва всичките му недостатъци и низки постъпки. Парменион е истински, жив образ, а разбирането на мотивите му не го прави по-приемлив или близък на читателя.

В Lion of Macedon фокусът постоянно се измества от малкото към голямото. Гемел успява да пресъздаде епохата след Пелопонеските войни, променливата сцена на все още неформираната гръцка нация, начина на мислене и морала в древността. Всички битки са описани толкова живо и подробно, че на читателя му става ясно какво е фаланга и как се ползвала конницата тогава, и кое точно е гениалното в стратегията на Парменион. Това може би е и най-големият плюс на романа – достоверността на военните маневри и стратегически планове и липсата на мелодраматични описания от първия ред на мелето.

Не бих могла да кажа, че този роман е точно моя тип четиво. Сравнен с поредицата „Троя” Lion of Macedon бледнее като наситеност на емоцията, а реалистичността на обстановката е значително накърнена от гадателката Тамис, магът Аристотел и мистериите на о. Самотраки.

Леко неприятно е и смътното усещане за налагане на християнски морал от страна на писателя. Покойният Гемел никога не е отричал дълбоката си религиозност и често в творбите му се усеща тази му привързаност към християнството. Тук обаче контрастът е още по-силен. От една страна без свян са описани насилието и свободното отношение към секса, характерни за древните, от друга се усеща опита за налагане на християнските представи за морал. Не на героите, а на читателите. Всяка една победа на героите в Lion of Macedon е пирова, откровено се насърчава смиреното бездействие, а съдбата на Тамис е илюстрация на праведника изгубил се в греховете на добрите си намерения. На места в романа се усещат елементи на библейска притча, които не се връзват особено много с цялостното усещане за безпощадността на древните, издигащи на пиедестал храбростта и готовността за саможертва в името на полиса.

Като цяло мога да кажа, че Lion of Macedon е книга за почитателите на алтернативната история и военното фентъзи. Въпреки многото му недостатъци (от моя гледна точка), романа погълнах за около две седмици, а втората част от поредицата Dark Prince също потръгва твърде интересно с детските години на Александър.

Гръцката поредица:
Lion of Macedon
Dark Prince – ревю

*Освен на тежки тренировки, там децата са били подлагани и на системен студ и глад, за да се калят и изострят инстинктите им за оцеляване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s