За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info


За пореден път ГДБОП хванаха „лошите”. Този път хората от chitanka.info, които ощетявали издателския бизнес в България. Публикацията на Марфиета дълбае достатъчно в темата за псевдо борбата с престъпността в милата ни родина и аз няма да пиша в тази насока. Няма да задълбавам и в темата от гледна точка на правото, основно защото ми липсват необходимите познания. Вместо това ще поразсъждавам за това кой точно е ощетен от наличието на достъпни за всеки и безплатни книги в мрежата.

Да си кажем истината в очите: пострадалите не са писателите. На тях им се плащат авторски права еднократно от страна на издателя за определен тираж, а при ексклузивитет на пазара – и за определен период от време. Не знам как стоят нещата с българските автори, но чуждестранните, ако изобщо биват ощетени по някакъв начин, страдат от собствените си издатели тук. Как точно става това? Лесно и недоказуемо. В началото на една преводна книга й се пускат обикновено 1000 бройки тираж. (Защо 1000, можете да прочетете във вече поостарялата статия в Starlighter.info). Ако книгата потръгне се пуска така наречената „допечатка“, чиито размер варира според търсенето на конкретната книга. Забележете, допечатка се пуска и когато вече  наближи края на периода, за който издателите са платили да бъдат единствените, които ще публикуват на пазара конкретното произведение. Легално погледнато това не е нов тираж, следователно авторски права на писателя втори път няма да се платят. А дали всички тези допечатки се декларират пред данъчните, не мога да кажа.

Дали пострадалите от читанката са преводачите? Хмм, трудно. На тях също им се плаща еднократно за едно издание, а издателят публикува на техен гръб няколко допечатки без да плаща втори път авторско право. Да споменавам ли, че на хората, които превеждат художествена литература, им се плаща малко повече отколкото на обикновена машинописка? Щастливците от бранша, понякога, след доста години, може да продадат същия превод на друго издателство – най-популярният такъв пример е Любо Николов и превода на „Властелина на пръстените”. Аз самата имам стария двутомник от време оно на „Народна култура”, а приятелят ми има новото издание на „Бард”. Текстът е същият. (Не са обаче чак толкова много хората, които ще дадат пари за различно издание на същата творба.)

Повечето преводачи нямат такъв късмет, и затова нямат  нищо против онлайн достъпа до техни творби, стига да са споменати имената им като носители на правата за българския текст. Дори познавам такива, които след известно време сами публикуват преводите си онлайн, защото до известна степен по този начин печелят популярност сред читателите, следователно може да им бъдат възложат повече нови договори от издателите.

Хипотетично единствените ощетени са самите издатели. Тях, честно казано, ги съжалявам. Предното изречение не е иронично. На продаваш книги днес в България не е лесна работа. Читателите са малко. Разходите са големи. Потенциално издателят би продал повече бройки, ако постигне по-ниска корична цена. За по-ниска корична цена е нужен голям тираж, който е безсмислен при наличието на толкова малко читатели. Добре дошли в омагьосания кръг на книгоиздаването в България.

Не знам кого цитират в mediapool.bg, но цитираната цифра от „щети за милиони левове”, които били нанесени от chitanka.info, явно е изцепка на ГДБОП-ски представител, който не е много запознат с тъжната реалност на бранша. Не се сещам за издател, които да твърди, че прави продажби в такъв размер. За справка един от най-големите издатели – „Бард” по официални отчети на Търговския регистър за 2008 г. имат печалба от 513 хил.лв. Смехотворно е да се смята, че заради достъпът до сайта chitanka.info издателският бранш е изгубил милиони през последните две години на икономическа криза.

Всъщност издателите могат да претендират единствено за пропуснати ползи, които се явяват книгите, които биха си закупили читателите, ако нямаха достъп до текстовете в chitanka.info.

Да направим малко анализ дали е така.

Проблемите на българския издател могат да бъдат решени по два начина. Първият е да се увеличи броя заинтересувани да купуват книги лица. Писала съм дипломна тема по този въпрос, но ще ви спестя голямото бля-бля, и ще дам основното:

В България има 3 вида читатели:

1) 28% от населението са активни читатели, обикновено хора с висше образование, жители на големите градове, получаващи заплати, които им позволяват да купуват редовно книги, макар цените на книгите да са повече от два пъти по-високи от ценовата готовност на българина като цяло (повечето хора посочват за разумна цена 5-10 лв., повечето издания се движат между 10-50 лв.). Тези хора не се влияят от реклама, основният им мотив за покупка е познаването на автора и мнението на техни приятели за конкретната книга. Убедена съм, че голяма част от потребителите на chitanka.info са попадали в тази категория. Просто защото голямата част от потребителите на Интернет попадат в същата социална група (жители на големи градове, добре заплатени).

Тук е спорно дали chitanka.info е възпряла някого да си купи книжното тяло, след като самото съдържание е било изчетено онлайн. Много книги първо съм чела онлайн, после съм си ги купувала и на книжно тяло. Други съм искала да си купя, но не съм намирала на пазара. Трети са се оказвали пълна боза и не съм пожелавала да ги намеря на книжно тяло. Т.е. издателят в мое лице (а и вярвам в лицето на повечето активни читатели) губи продажбата на роман, който би ме подвел с анотацията си, за да го купя, в последствие би ме разочаровал, и аз бих го препродала на половин цена другиму. Смятам, че много повече съм навредила на издателите с негативните ревюта в същия този блог, отколкото с четенето на любовни романчета на издателства, които отдавна ги няма на пазара.

2) Втората категория читатели са неактивните читатели(четат няколко пъти в годината) и съставляват 30% от населението. Те са изкушени от книгите, чисто имиджово смятат четенето за важно и социално престижно, но на практика четат по-рядко. Те се влияят основно от медиите и известността на писателя и купуват книги, които са им били активно рекламирани. Т.е. те ще си купят задължително популярния в момента роман, за да могат да го сложат на полицата и да го обсъдят на социалната си вечеринка. Наличието на същия този роман в chitanka.info или в кой да е друг сайт няма да повлияе на решението за покупка на книжното тяло.

3) Третата група хора са с ниско образование, голяма част от тях не умеят и да четат. На въпроса дали купуват книги, 53% от анкетираните са отговорили „Не”. С или без онлайн безплатна библиотека, повече от половината българи не купуват книги!

Защо тогава е целия рев на Асоциация „Българска книга“ и кои са ощетените? АБК пищи и рита, защото се предаде да се бори срещу държавата за по-ниска ставка на ДДС, което е другият начин да се смъкне коричната цена и да се увеличат продажбите на пазара.

Стана им ясно и на тях (за мен отдавна е факт), че на държавата не й трябват хора, които четат, и подобно долно поведение няма да се толерира, камо ли да се насърчи с данъчни преференции за издателите. Лошото е, че за да не изглежда безполезна, институцията, която навремето се опитваше да направи нещо за подобряване на пазарното положение – АБК, днес реши да рита срещу потребителите. „Щом не четете офлайн, сега няма и онлайн, гадове!“ На по-абсурден случай на канибализъм не съм  попадала в последните години.

Не, мили мои читатели. Няма да се случат нещата със свободен достъп.  Ако не ви допада поведението на българските издатели и на безполезната Асоциация „Българска книга“, можете да им го върнете. Българските класици търсете по рафтовете на библиотеката на родителите си. Там ги има, и не само „Труд“ са ги издавали. Забравете за преводна литература. Учете английски, руски и санскрит и си поръчвайте онлайн в оригинал. По-евтино е. Аз правя така от доста време насам.

====

P.S. В продължение на темата през 2013 г. :

Скромна идея за възраждането на българската книжовност

Advertisements

10 thoughts on “За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info

  1. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Поредният позор за народната милиция

  2. Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?

  3. DR. BORISOV NE SMEI DA POSQGA6 NA KNIGITE. ZAPOMNI. KOITO SEE VETROVE JANE BYRII. ZNAEM 4E STE SE PRODALI MNOGO ODAVNA NA SVETOVNATA BANKA I PRAVITELSTVO. S BALGARITE 6TE YDARITE NA KAMAK. 2012. KRAQ ZAPOMNETE TAZI GODINA. I ZAPOMNETE PODLOGI NA SATANATA. NEDEITE DA PIPATE BALGARSKITE KNIGI

    Like

  4. Много добре казано, Тери. Един мой приятел от група 1) директно смята да си поръча Kindle на Amazon и директно да си купува електронни книги от тах, а родната АБК в този случай може да ходи… хм, кажгоде, такова.
    Родните издатели ме изумяват – дори на Запад е ясно, че електронните издания са бъдещето на книжния пазар, тук вместо да се опитат да направляват и „издоят“ тази тенденция се влагат сили и средства за забавянето и (че няма как да я спрат дори и най-тъпите трябва да са го схванали).

    Like

    • Не става въпрос за противоречието между електронна книга и книжно тяло. Според мен хардкор феновете от група 1) винаги ще си купуват книгите, които са харесали, И на книжно тяло. Знаеш, друго е да чуеш прелистването, да помиришеш мастилото, да погалиш хубавото полиграфско творение…
      Става дума за идиотските цифри, които се подмятат в пресата за някакви възможни (но не вероятни) продажби, които така или иначе няма да се случат. Защото група 1) сме малко хора; група 2) искат влагане на пари в реклама, която издателите НЕ ИСКАТ да платят, а на група 3) им брига на центъра на панталоните.
      А в България, мисля си, няма да потръгнат електронните книги, докато не падне цената на самото устройство… Да знаеш как ти завидях за твоята машинка!
      Апропо, горната класификация на видовете потребители, какво им влияе за покупката и пазарните дялове са от едно изследвне на Алфа Рисърч по поръчка на АБК от 2006-та. Въпреки описаните в него тенденции на пазара – забележим спад на интереса на младото интернет поколение към четенето (он- и офлайн), явно не е породило никаква мисъл в главите им.
      Смешни са с тази псевдо дейност, която демонстрират с акцията срещу chitanka.info. Защо ги плащат тия маркетингови проучвания като след това не знаят какво да правят с тях?

      Ахам, и актуалните данни от 2007 според НСИ:
      9.8. Население според брой книги в дома по пол, възраст, образование, статус в заетостта и местоживеене
      близо 33% от българите имат в дома си от 0-25 книги (предполагам са наследени)

      9.9. Население според четене на книги по пол, възраст, образование, статус в заетостта и местоживеене
      47% не са прочели нито една книга в последната година.

      И си говорим за загуби за милиони, заради един сайт?!

      Like

    • Тери, НЯМА противоречие между електронна и хартиена книга. Става въпрос само и единствено са лични предпочитания, а те са си точно такива – ЛИЧНИ.
      За подмятанията в пресата не ми се говори – 600 книги на месец не се качват дори и в Гугъл букс.
      За смешниците от АБК вече е повече от ясно – там между ушите явно няма никой, така че не се учудвай на неспосбността им да разберат какво сочи изследването, за което са си платили.
      В България май няма бранш, в който 2/3 от работещите да не са пълни лаици или поне да не се държат като такива. Специално книгоиздателите са в ситуацията на хора, които искат държавата да забрани разработването на златна мина, защото на това място имат павильонче за лимонада. То е ясно какъв ще е крайния изход – просто друг ще разработи мината, а те в най-добрия случай ще продават лимонада на входа.

      Like

  5. Не завиждай – замина си през февруари, сега се оглеждам за нова.
    Цените са, хм, все по-поносими: http://www.shopkami.com/shop.html?page=shop.product_details&category_id=176&flypage=flypage.tpl&product_id=3476
    Апропо, в момента дочитам „Поглед в бъдещето“ на Сойер, преди 10 години човека е очаквал по наше време в големите книжарници 50% от площа да е за бестселъри, а в останалите 50% да има по 1 бройка от книга – за проба. При харесване – пиеш 1 кафе в кафенето на книжарницата докато ти отпечатат и подвържат твоя екземпляр.
    За родните книгоиздатели – отдавна съм се уверил, че те не правят изключение от другите браншове у нас, основната част са лаици и я карат на проба-грешка, пък ако нещо се получи… Как очакваш да разбират данните от проучванията и евентуално дори да се опитат да ги използват в собственото си планиране, при положение че нямат такова?!

    Like

  6. Здравейте, Шанара

    Хареса ми вашия коментар, до голяма степен мислим еднакво,с някои нюанси, естествено,но не са фатални:) Правя в момента аffiliates система на моя онлайн магазин, който е и виртуална библиотека – предлагам на популярни сайтове/блогове, да сложат линк към мен – http://www.mak-books.eu , а на моя сайт те ще имат отделна страница, която ще отчита колко книги са купени/заявени за четене през тях, и те ще получават % от стойността им.
    Ако сте съгласни пишете ми,за да уточним подробностите
    Хубав ден и приятен уикенд
    Калин Манолов

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s