След мен, и потоп или „Почеши ми гърба“


В последния албум на Питър Гейбриъл – Scratch My Back, са включени няколко песни, който ми допаднаха страшно много. Както винаги музиката е типично Гейбриъловска – депресаро-ободряваща. Трябва да съм в специално настроение, за да го слушам. Когато съм добро настроение – ми се струва много муден, а когато съм нервна, не мога да понасям внезапните високи тонове в иначе спокойната мелодия.  Ако тъжа, ми помагат само агресивните песни, обаче музиката на Гейбриъл не може да бъде вкарана в тази графа.

Изобщо, творчеството му много се доближава като усещане до Pink Floyd, поне що се отнася до моята личност. Най-точното описание, което съм чувала за музиката му е „еклектична“, което е финия термин за  „музикален тюрлю гювеч“.

Та Scratch My Back действително е някакъв миш-маш от кавъри на песни от най-различни жанрове. Примерно откриващата песен Heroes, която ме впечатли на първо слушане най-силно, е на Дейвид Бауи. Всички парчета са изпълнени с голям филхармоничен оркестър и повечето от тях звучат наистина прекрасно (може би единствено кавърът на Рейдиохед – Street Spirit подразни нервната ми система, защото там леко избиваше на виене и крясъци.)

На второ прослушане най-силно ме впечатли Après moi. Не че ми хареса, просто ми повлия.  Оригиналът принадлежи на Регина Спектър, млада дама, която е руска еврейка, живееща в САЩ от доста години вече. Което обяснява и стиха на Борис Пастернак, изпят с прекрасен акцент.  Гейбриъл пропуска куплета на руски, но пък неговия кавър звучи много по тревожно, заради цигулките на заден фон.

Има нещо много смущаващо в текста на песента. Като оставим настрана така известния цитат на Луи XV (или на любовницата му Помпадур) „След мен, и потоп“, който на на френски и английски си е също толкова безмислен и двусмислен, идваме до припева. Не знам какво да си мисля за лирическия герой, който вие/предупреждава/говори със себе си или реален събеседник:

Be afraid of the lame, they’ll inherit your legs
Be afraid of the old, they’ll inherit your souls
Be afraid of the cold, they’ll inherit your blood
Après moi, le deluge, after me comes the flood

Ето и самата песен в изпълнение на самата авторка:

Наистина ми е трудно да си обясня защо толкова се впечатлих от тази песен, освен че е странна и запомняща се.

Оригиналът на другата интересна песен в албума принадлежи на Talking Heads и се казва Listening Winds. Песента започва баладично, но постепенно изгражда доста силна и зловеща атмосфера.  The Book of Love (оригиналът е от The Magnetic Fields) и My Body is a Cage (Arcade Fire) също са много стойностни и допринасят за доволството ми от този албум.

Поне докато съм в подходящото настроение за Питър Гейбриъл, разбира се…

One thought on “След мен, и потоп или „Почеши ми гърба“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s