Джордж Оруел: 1984


автор: Траяна 

Каквото и да кажа за този роман, няма да е нищо различно от вече написаното от хиляди други хора. Затова съвсем накратко ще се опитам очертая личните си впечатления за „1984”.  Публикуваната в далечната 1949 г. книга отдавна се е превърнала в мерило за всички останали произведения в жанра на антиутопията. Романът дори е наложил в английския език (а и не само в него) понятия, които днес описват цели политически и социални явления. Може би затова няма филми или книги за имагинерно тоталитарно общество,  които да не представляват донякъде, макар и разкривени, отражения на света на Джордж Оруел.
А там, в далечното за съвременниците на писателя възможно бъдеще, властва една Партия. Тя определя работата, която да вършиш; избира жената, с която ще се кръстосаш; дава порцията храна, която се полага да ядеш; създава думите, които трябва да ползваш; вменява мислите, които трябва да мислиш. Там един незначителен човек живурка безсмислено и безпомощно, но прави малкия си бунт срещу държавната машина. Само, за да бъде пречупен и превърнат в безволева марионетка.
Романът е тежък, не заради стила на Оруел, а заради жестокостта, омразата и безнадежността, бликащи от сюжета. Дори в средната част от романа, в която главният герои Уинстън се чувства относително щастлив и всъщност се бори за свободата си, дори тогава, бях угнетена. Мерзките методи на Партията, с които следи и управлява всеки аспект от живота на поданиците си, не могат да не предизвикат отвращение у всеки трезвомислещ човек.
Светът на „1984” всъщност не само ме отврати. Той ме уплаши. Не заради физическото насилие над героя, а заради зверствата над неговия ум. Заради изнасилването на езика, за да се превърне той в новговора на Партията – с двумислени съществителни, почти без глаголи и безкрайно по-малко прилагателни. Изтръпнах, защото знам колко близо сме били до това кастриране на индивидуалността в името на общото благо. Уплаших се, защото виждам колко лесно е за българите на всеки четири години да намират своя нов Голям брат, когото сляпо боготворят, защото им обещава избавление. За щастие тези Големи братя не са нереалната говореща в лозунги фигура от романа, а простосмъртни, които провалят очакванията на избирателите си. Страх ме е от онзи месия, който ще съумее да им отговори.
Постъпих правилно, като отложих прочита на „1984” за по-зрелите си години. Не мисля, че като тийнейджър щях да осъзнавам колко лесно обикновения човек се отказва от малки части свобода, за да живее в общество без престъпления. И каква заплаха е това. Романът определено попада в категорията „Вечни романи, които трябва да са в списъка със задължителна литература в училище”.

4 thoughts on “Джордж Оруел: 1984

  1. Shannara, завиждам на търпението Ви. Аз я четох, редувайки я с 3 други книги – тегава история беше. И… задължителна е, но не ми хареса.
    Пробвайте Мишел Уелбек – Възможност за остров.

    Like

  2. Страхотно! Сега можеш да пристъпиш и към „Прекрасния нов свят“ на Хъксли, ако още не си я чела!🙂

    Like

  3. Зори, всъщност и аз редувах „1984“ с други книги. Действително си е тежка за четене.
    А за Хъксли – засега само ще си тананикам Мейдън😉, че в близкия месец няма как да го вместя в графика. Приключвам дилогията за звездите на Лукяненко, после съм си замислила един сборник фантастика и петата Мърси Томпсън.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s